По инерция

Случвало ли ви се е да се засилите по инерция в живота? Да си поставите някакви цели, да се фокусирате върху определени неща,които искате да постигнете? Да тичате силно към тях, заглушавайки всичко останало… Е , на мен точно това ми се случи.  Планирах ремонти,  планирах да изкарам шофьорски курс тази пролет. Планирах как ще обновя двора и ще засадя градината си. Резервирах почивки всеки месец.  Бях се хванала за тези малки неща, като източник на мотивация и като причина да се чувствам важна и жива…Докато един ден  преди около 2 седмици се събудих и се чувствах толкова зле физически, че всичко останало нямаше смисъл за мен. Исках просто да се почувствам добре. 

Знаех,че ще дойде такъв ден,усещах,че ми предстои преместване,но не можех да го осъзная. Ден след ден се влошавах,грешните диагнози,грешно лечение,  излишни разходи, а аз се чувствах все по- зле. Стигнах до спешна помощ,бях настанена в болница в тежко състояние и всеки ден се будех с мисълта какво ако няма утре за мен. …какво ще стане с тези малки мои цели, какво ще стане с близките ми, но всичко това беше заглушено от мисълта добре ли съм с Бога? Нима Той ще ме прибере сега? Достатъчно ли свърших на тази земя? Защо усещам в себе си, че имам още какво да дам и направя?!  Боже, какво искаш да ми кажеш?

И ето моментът, в който Бог ме дръпна от тази засилка назад, паузира инерцията и вече нямах онези цели. Не мислех колко пари дадох за лечение, не мислех колко време ще бъда неактивна физически и няма да мога правя ремонти, градини или да продавам дрехи на пазара. Мислех просто за душата си. 

Искам и се боря да се възстановя физически, но повече искам душата ми да бъде изцелена. С болна душа не се живее, хора, не се твори, не се задоволяват  желания. Винаги си празен, винаги си отчасти нещастен  и непълноценен. Но добрият ни Баща се грижи за душите ни, спира ни, натиска пауза, за да обърнем внимание на ценното, на стойностното. При мен се случва често в живота.

Приемам с благодарност тази Божия грижа към мен!

Когато нямаш въздух, дишай Словото!

Когато не можеш да приемаш храна,храни се със Словото!!!

Благодарна съм на Богa, че ми даде да преживея думите, че Словото е Самият Бог! То е живо!

Когато се чувстваш наполовина жив,когато не ти достига въздух и не можеш да приемаш храна Словото има реалната способност да влезе в теб и да бъде твоя храна и твой въздух!

Не знам как ви звучи, навярно за повечето са просто думи. Но аз съм във възторг, че го преживях реално. Дори само заради това си струваше!