Парадоксът на смирението

„Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.”

               (Притчи 15:33)

Смирените хора не търсят собствената си слава. Но те са тези, които я получават. (Смирението идва преди – и води до – слава.) Този парадокс е в основата на библейското послание. 

Старият завет ни показва, че Бог донася спасението Си в света чрез Сара, а не чрез Агар, чрез Лия, а не чрез Рахил, чрез Яков, а не чрез Исав, чрез Давид, а не чрез неговите по-възрастни, по-представителни братя. Обикновено, във всяко поколение, Бог действа чрез момичето, което никой не иска, и момчето, което всички са забравили.

Когато Бог дойде на света, Той дойде като беден човек – не като генерал или аристократ. Той не взе властта, а се отказа от нея и умря, но чрез жертвата Си донесе спасение на света. Безчестието на кръста донесе нашите слава и чест. Сега смирението на покаянието и простата вяра в Христос носят невъобразимата чест да 

бъдем в Христос, осиновени и приети. Върховната сила във вселената показа, че е достатъчно силна, за да стане слаба (Филипяни 2:5-8).

Смирението е единственият път от глупостта към почитта.

Кога за последен път видяхте този библейски парадокс да се разиграва във вашия живот или в живота на някой ваш познат?

Молитва: Господи, аз се влияя от качествата и външния вид на хората, но Ти не си такъв. Ако ме съдеше по този начин, щях да бъда изгубен! Нека да виждам нещата ясно, за да не бъда заслепен от блясъка и лъскавината. 

Амин.

Превод: Радостин Марчев