Отчаяние и надежда

Библейската наука за анализиране на думите, наречена екзегетика, е много интересна, защото често ни отвежда от една идея към друга, а библейските понятия често са тясно свързани помежду си, защото не са казани просто така, а изискват да се вгледаме в тях и да разберем какво е значението им за нас тук и сега.

Така например, знаете ли, че на испански думата „espero“ означава „изчакайте“, а  „esperanza“ означава  „надежда“.

Тоест, ако се вгледаме в корена на думата „надежда“, там се крие идеята за „изчакването“.

Живеем във времена на твърде много депресирани хора, които бързо и лесно се отчайват.

Защо идва депресията?

Защото губим надежда, че ще ни се случи нещо по-добро.

Защо губим надежда?

Защото не умеем да изчакваме.

Искаме всичко тук и сега…

Не знаем тайната на доверието. 

Какво представлява До-верието.

Вярваш на Някого и това ти дава търпение да го изчакаш да прояви и да разгърне добрината си.

А доверието е следствие на любовта.

Пред очите ти става нещо неприятно, чуваш, че този, когото обичаш е направил нещо лошо, но сърцето ти не позволява да го квалифицираш като лош и злонамерен. 

Чакаш, знаеш, вярваш в него, надяваш се, че после ще разбереш защо го е направил, че ще се оправят и подредят в крайна сметка нещата.

И, ако устоиш докрай в любовта и доверието, ще дочакаш сбъдване на надеждата си, 

„а надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден."

(Римляни 5:5)