Обичащият Тома

Когато си спомняме за Тома, обикновено първото, което идва в ума ни, е прозвището „Неверни“. Но ако се вгледаме по-дълбоко, ще видим не човек на съмнението, а мъж с гореща любов и посвещение.

В Евангелието от Йоан (11:16), когато Исус решава да се върне в Юдея, въпреки заплахата от смърт, именно Тома казва на останалите ученици:

„Да идем и ние, за да умрем с Него.“

Тези думи не са думи на съмняващ се. Те са думи на човек, който толкова силно обича своя Учител, че е готов да тръгне след Него дори към смъртта. Те са вик на вярност, на преданост, на любов, която не познава страх.

Тома обичаше Исус не просто с ума си, а с цялото си сърце. Толкова силно жадуваше за близостта Му, че когато след Възкресението не Го видя заедно с другите ученици, сърцето му се сви от болка. Не защото не вярваше, а защото толкова отчаяно копнееше лично да види и докосне своя Господ. Да Го държи за ръката, да бъде сигурен, че Този, Когото обичаше повече от себе си, наистина е жив.

И в мига, когато Исус се явява и му казва: „Донеси пръста си тук и виж ръцете Ми…“, Тома не се задоволява със студено потвърждение. Сърцето му изригва в обич и изповед:

„Господ мой и Бог мой!“

Не „Учителю мой“, не просто „Приятелю“, а Господ и Бог — най-дълбокото признание на любов и вяра.

Тома не е образ на неверието. Тома е образ на сърце, което не може да живее без своя Господ. Образ на любов, която не се задоволява с разкази от другите, а търси лична среща, лична връзка, лична близост. Така го виждам аз Тома – чист, искрен, спонтанен, обичащ! Човек, готов да умре за истината, човек на крайностите.  До известна степен се оприличавам на него. Не обичам съмнението, не харесвам половинчатите неща. Искам да бъда напълно уверена, да бъда възможно най-близко и бих дала дори и живота си, когато осъзнавам, че си струва. Може би за това ми е по- лесно да разбера Тома, защото често съм на неговото място в живота си. А като се замисля, смятам, че повечето от нас също! 

Имала съм моменти в живота си, в които съм виждала как другите около мен имат духовни преживявания, силно са усещали Божието присъствие или водителство,  а аз сякаш съм била отделена. Толкова силно съм искала да бъда докосната от Бога, че навярно в очите на околните съм изглеждала като съмняваща се и невярна. Но дълбоко в себе си просто съм искала да усетя моя Бог по-реално.

Грешала съм много, падала съм, борела съм се, но никога не съм се отказала да Го искам в живота си. Ако се върна в онова време аз също бих искала да видя раните на Исус, белезите на любовта и прошката Му, както днес искам знаци, потвърждения и преживявания от Него.  Ако това ме прави невярна, нека е така! Но аз съм обичаща, искрена и готова да дам живота си, само за да изпълня волята Му.

Горя силно със страст, не прикривам нито съмненията, нито страховете си, нито болката, но Му ги казвам и предавам, а Той ми дава увереност всеки път, че  си струва. Думите ми често са неразбрани от околните, както и Тома беше неразбран.

Често ме определят като бунтар, но аз не се задоволявам само с това, което другите ми казват, а искам лична среща, личен допир до Бога. Наскоро преживях  отхвърляне и осъждане именно по подобни причини. Затова добре разбирам Тома и Му се възхищавам! За мен е образ на искреност, чистота и любов! Любов, готова да умре за истината! 

АкоТома знаеше, че ще е наречен „Неверни“ и ще му бъде създаден подобен образ навярно щеше да напише писмо, в което да  каже, какво всъщност е означавало неговото поведение.

Ако можеше да ни разкаже за дълбочината на любовта и силата на желанието си да види Исус, вероятно би звучало така…

До моя Господ и мой Бог, Исус, Когото обичам повече от живота: 

Господи мой, когато чух, че Ти отново искаш да вървиш към Юдея, където опасността е като сянка зад всеки ъгъл, не можах да стоя в мълчание. Сърцето ми пламна, защото знаех: където си Ти, там е животът ми. Ако там трябва да те последвам до смъртта — нека бъде така. По-добре да умра с Теб, отколкото да живея далеч от Теб.

Господи, аз не Те следвам заради чудесата, нито заради славата, а защото душата ми Те позна и Те възлюби още в първия ден. Ти говореше, и думите Ти като живи извори напояваха сухата ми душа. Ти гледаше в очите ми и виждаше не просто ученик, а приятел, брат, човек, когото си избрал не заради съвършенството му, а заради сърцето му.

Когато след Възкресението чух, че Ти си жив, не бях невярващ, бях жаден. Жаден да Те видя с очите си, да докосна раните Ти — не за да проверя, а за да съм отново близо до Теб. Сърцето ми не издържаше да остане без лична среща с моя Господ.

И когато Ти, милостивият, се обърна към мен и ми протегна ръцете Си, изпълнени със знаците на Твоята любов, сълзите ми се смесиха с вярата ми. Тогава цялото ми същество изповяда това, което винаги съм носил в сърцето си:

„Господ мой и Бог мой.“

Такава е любовта ми към Теб, Исусе. Не мога да живея без Теб. Не мога да ходя по този свят, без да Те гледам лице в лице. Не съм Тома Неверни — аз съм Тома, Жадният за Теб, Тома, който вярва чрез любовта си повече, отколкото чрез очите си.

Докато съм жив, ще Те търся. И след смъртта — пак ще Те търся, докато не бъда завинаги с Теб. Спокоен съм, защо знам, че Ти самият знаеш всичко това, именно защото си Бог Мой и Господ Мой и виждаш сърцата! 

Твой вечно: Тома