Никога няма да вървиш сам

„Никой няма по-голяма любов от тази да положи живота си за приятелите си.“

          (Йоан 15:13)

Има моменти, когато сърцето ни изглежда по-сигурно зад стени. Песента на Саймън и Гарфънкъл „I Am a Rock“ улавя това усещане: „Книгите ми и стиховете ми ме пазят; облечен съм в броня.“

Колко лесно е, след като сме били наранени, да се оттеглим, убеждавайки себе си, че сами сме по-силни. Но Писанието ни напомня: „Не е добре човекът да бъде сам“ (Битие 2:18). Изолацията може да ни предпази от нова болка, но постепенно лишава душата от най-важното – връзката с Бога и с хората.

На другия полюс същите изпълнители рисуват различна картина в песента „Bridge Over Troubled Water“: „Ще се положа като мост.“ Това е нагласата на Христовата любов – да носим товара на другия, дори когато това ни струва скъпо.

Господ Исус ни призовава не да се заключим в себе си, а да обичаме дръзко. Истинската сила не е в стените, които вдигаме около себе си, а в готовността да станем мост за някого.

Да обичаш означава да приемеш риска да бъдеш наранен. Но с надеждата в нас ние знаем, че никога няма да вървим сами. Бог е нашето прибежище и нашата връзка с реалността. А когато обичаме въпреки болката, ние отразяваме самото сърце на Бога и намираме изцеление, каквото изолацията никога не може да даде.

В Христос счупените мостове се изграждат отново – върху канара.