Неувяхващ лавров венец

Винаги когато едно семейство или общност расте, вероятността за проблеми, крамоли и дразги увисва като грозен облак над идилията. Подобно нещо се случи в растящото църковно семейство от първия век.  

В онези дни безчет хора се присъединяваха към Христовите ученици и тази общност наистина заприлича на малко царство. Стигнеш ли до такива размери, “мениджмънтът” винаги започва да изостава спрямо нуждите на различните малцинства. В конкретния случай се появи недоволство спрямо неравенството в милосърдната грижа към вдовиците. Апостолите нямаха физическата възможност да се справят с мащаба на тази задача и ето, че предложиха демократичен избор: 

“И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа. А ние ще постоянстваме в молитвата и в служенето на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармена и един прозелит от Антиохия Никола.” 

Библейският разказ описва Стефан като човек, “пълен с благодат и сила, който вършеше големи чудеса и знамения между людете.” Такива неща обикновено са трън в очите на фанатичната тълпа – често някой глупак от такава тълпа се опитва да се препира с хора като Стефан. И почти никога не им се получава: “Но не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.”

Безсилието е бърз възпламенител за въглените на завистта и злобата. То става катализатор за пъклени планове. 

Фанатиците започнаха със слухове и обиди и преминаха към престъпни преки лъжесвидетелства, гарнирани с груба физическа сила: 

 “И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона, където поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори [хулни] думи против това свято място и против закона;” 

Какво се случваше в онзи момент? Жестока несправедливост? Ужасно престъпление? Злоупотреба със закона и религиозността? 

Не съвсем. Това са грозните подробности. 

Докато злобата и безсилието бълваха лъжа и насилие, любовта и благородството свише даваха нежен шанс след шанс: 

И всички, които седяха на синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

Забелязали ли сте, че мъдрите хора не говорят много, много – и дори мълчанието им е заредено със смисъл. Все пак – гласът им се чува, когато е нужно.

Синедрионът си въобразяваше, че разпитва престъпник. А всъщност като “запленена” публика слушаше най-добронамерената изкупителна история. От устните на Стефан говореше Жертвеното Агне: 

Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви….

Нежното послание разказваше космическата приказка за съзидателната и спасителна любов на Бога – за милувката, обещанието и избавлението Му, показвани десетки пъти: към Авраам, Исаак и Яков, към Йосиф, Мойсей и целия Израил, към Исус Навин, Давид и Соломон, та до ден днешен към всички. 

Не всички уши разпознават небесната музика.

Не всички сърца усещат любовта в доброто писмо.

Не всички очи виждат как небесата разкриват славата Божия…

Хората в онзи грозен, злобен, адски съд слушаха думите на добрия дякон, а сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и каза: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. … хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми! И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.

Това е история за мъченичество. 

Но в царството на Христос мъченичеството не изглежда само като жестокост,  несправедливост и ужасно престъпление. Не. Това са тежките, скръбните детайли, които чудотворно отвъд се обръщат на радост. 

В царството на Христос хората, които носят добрата Му вест. виждат небесата отворени и в тях – Божията слава, и имат такава свобода, че грозните детайли нямат никаква власт над силата на любовта да прощава. 

Историята на Агнето и Неговите приятели е вечна. Никакво преследване, мъчения и зли пъклени планове не могат да я спрат. 

И все още има уши, които разпознават небесната музика, сърца, които усещат любовта в доброто писмо и очи, които виждат славата Божия. В тях се плете неувяхващият лавров венец на хора като Свети Стефан.