Мързелът не се изправя пред нищо

„Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! Както вратата се завърта на резетата си, така и ленивият на постелката си. Ленивият потопява ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си. Ленивият има себе си за по-мъдър от седмина души, които могат да дадат умен отговор.”

                                                       (Притчи 26:13-16)

Този портрет на мързеливите е сатиричен. Ленивите хора преувеличават опасността, която крият нещата – „На пътя може да има лъв!“ Те са привързани към свободното си време като врата към пантите си. Усилието да се хранят, ги изтощава твърде много, за да го довършат.

Но темата, която пронизва всичко това, е една трагична слепота. Тези стихове рисуват чертите на мързеливеца с толкова широки щрихи, за да изтъкнат, че той е напълно неспособен да ги види. „Той не е мързеливец, а „реалист“ ([Притчи 26:]13); не е самозабравил се, а „под сурдинка“ (14); инертността му е „противодействие на това да се бърза“ (15); умствената му немарливост е прекрасно „придържане към собствените му принципи“ (16).“

Оправданията му изглеждат смешни за всички останали (стих 13), но не и за него (стих 16). Както при всички други видове глупаци, и тук съществува проблемът с отричането, защото мързеливците са мъдри в собствените си очи. Те не могат да се изправят пред нещата и особено пред това, в което са се превърнали.

Какви са вашите „извинения“, когато наистина просто не искате да се заемете с трудна задача?

Молитва: Господи, тази притча преувеличава извиненията на мързеливия човек, но аз откривам в себе си по-меки подобни форми, когато избягвам трудните неща. Мисля си за тях сега и те са смущаващи, но няма да ми е лесно да ги отхвърля, защото съм ги превърнал в своя защита. Дайте ми смелост да ги оставя настрана. Амин.

Превод: Радостин Марчев