ЛЕВИТ, глава 6

НАМЕРЕНО – ВЪРНАТО!

„Господ още говори на Мойсей, казвайки: Ако някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си…“ Левит 6:1

Забелязвали ли сте колко точни, ясни и недвусмислени са Божиите закони?
Бог – нашият Творец, Законодател и Спасител – приема дълбоко лично всичко, което се случва в отношенията между хората. Той нарича грях против Себе Си всяка несправедливост, дори когато тя не е насочена пряко към Него, а към ближния.

Няма значение дали пострадалият е приятел или враг, добър или лош, познат или непознат; нито дали е бил внимателен или небрежен. Измамата, хитростта и всяко нечестие, чрез които човек е ощетен, не намират оправдание пред Бога. Това се отнася дори и за намереното – когато по-късно стане ясно кой е изгубил вещта, а „късметлията“ реши да я задържи и присвои.

Божият закон е категоричен:
намереното чуждо си остава чуждо — то не става твое!

Писанието ни напомня, че всяка измама и всяко нечестие Бог приема като грях, извършен срещу Самия Него. Затова извършителят е призован не само да се разкае, но и да възстанови причинената вреда: да върне заграбеното, да прибави към него една пета от стойността му и да принесе жертва като знак на искреното си покаяние.

Който реши да укрие намереното, може да открие, че е изгубил много повече, отколкото е намерил.