ЛЕВИТ, глава 22

ОСВЕТЕНИ В СЛУЖЕНИЕ…

„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Кажи на Аарон и на синовете му кога да се въздържат от святите приноси, които израиляните Ми посвещават, за да не омърсяват Моето свято име. Аз съм Господ. Кажи им: Ако човек от цялото ви потомство, във всичките ви поколения, който има нечистота на себе си, пристъпи до святите приноси, които израиляните посвещават на Господа, този човек да се изтреби отпред Мене.“ Левит 22:1-3

Бог ясно заповядва свещениците да се въздържат от свещенодействие, когато осъзнават, че в самите тях има нещо нечисто, греховно или скверно. Бог подробно изброява онези неща, които могат да осквернят човека — дори онези, който са посветени и отделени за служение.

Днес причините за оскверняване са далеч повече, отколкото в древността, и те не се изчерпват с допир до предмети или мъртви тела. Ние добре разбираме, че човекът, повикан в служение, често попада в ситуации, които могат да го омърсят, да го опетнят и дори да го доведат до светотатство — т.е. до непочтително отношение към Бога. Това се случва тогава, когато с неопростена, наранена и осквернена духовна същност се опитваме да служим на Бог, без първо да сме се освободили от онова, което ни е завладяло.

Гневът, гордостта, похотта, презрението,
самодоволството и още множество състояния на душата могат да засенчат всеки човек — та дори опитните, посветени и отдадените на служение.

И всички ние знаем от личен опит, че въпреки искреното си желание да бъдем святи, сме изпадали в моменти, в които връзката ни с Бога е била прекъсната или помрачена. В такива моменти очакванията на хората, на които служим, както и църковните „задължения“, често ни притискат да продължим служението си пред Бога така, сякаш „нищо не се е случило“. Но, скъпи мои, много по-добре е да спрем, да се смирим и да се освободим от онова, което ни е поробило, преди да пристъпим към свято служение.

Приятели, ние не сме безгрешни.
Грехът не е безобидна, случайна грешка.
Сатана и неговите служители изготвят лукави планове, примки и капани — често прикрити като обикновени и уж случайни ситуации. В тях биват въвличани множество нищо неподозиращи хора, склонни да приемат ролята, която им се поднася. Целта е ясна: да сгрешим, да се оскверним, да замърсим мислите си и след това да влезем в свято служение неосветени — омърсени, омерзени, носещи в себе си отвръщение или погнуса към някого или нещо — и така да станем виновни пред Бога.
Моля ви, недопускайте това състояние да определи съдбата ви!