ЛЕВИТ, глава 19-В…

ПРИЗОВАНИ КЪМ СВЯТОСТ…

Четиво с продължение от ЛЕВИТ, глава 19-А…

Святостта, която Бог изисква от нас, не ни обезличава, а ни възстановява – връща ни към истинското ни морално подобие с Него. В деветнадесета глава на книга Левит  Бог ясно очертава характерните белези на това подобие, а ние в лицето на нашия Господ Исус Христос откриваме тяхното съвършено изпълнение.
Ето шест от тези характеристики:

1. ПОЧИТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

„Да се боите всеки от майка си и от баща си“ (ст. 3).
Благочестието започва от дома! Нашия християнски характер не се изгражда първо на улицата или в храма, а в най-близките и всекидневни отношения.

За нас Христос е върховен пример за синовно послушание и почит. За Неговия небесен Отец Той казва: „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 6:38). „Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелстват за Мене… Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:25, 30).

Дори в най-дълбоката Си агония на кръста Христос не забравя земната Си майка, която е наблизо с няколко жени и Йоан, и ѝ казва:
„Жено, ето сина ти… Ето майка ти“ (Йоан 19:26–27).
Така Той ни показва, че истинската святост никога не е безчувствена или откъсната от човешката отговорност.

2. ПОКЛОНЕНИЕ НА БОГА, А НЕ НА ИДОЛИТЕ
„Да не се обръщате към идоли и да не си правите изляти богове. Аз съм Господ, вашият Бог“ (ст. 4). Посветения на Бог човек не допуска нищо и никого да заеме мястото на Бога в сърцето му – нито идоли, нито вещи, нито власт, нито амбиции. Христос ясно утвърждава този принцип по време на изкушението си в пустинята:
„На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Мат. 4:10).

3. ДОБРОВОЛНИ И УГОДНИ ЖЕРТВИ
„Когато принасяте примирителна жертва на Господа, принасяйте я така, че да бъдете приети“ (ст. 5).

Посветеният на Бога човек изпълнява Божията воля не по принуда, а с готово сърце. Това, което за другите изглежда тежко бреме, за него се превръща в радост. Върховният пример отново е Христос, Който доброволно принася Себе Си в жертва:
„Не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42).
„Но за това дойдох на тоя час“ (Йоан 12:27).

4. ГРИЖА ЗА БЕДНИТЕ И НУЖДАЕЩИТЕ СЕ
„Да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ, вашият Бог“ (ст. 9–10). Благочестивият човек помни, че е настойник, а не собственик на Божиите благословения. Той следва Учителя си, Който благовести на бедните и нахрани гладните (Йоан 6:14; Мат. 14:21).

5. ЧЕСТНОСТ И ПРАВДА В ОТНОШЕНИЯТА
„Да не крадете, да не мамите и никой да не лъже ближния си“ (ст. 11).
Святият човек предпочита да понесе загуба, отколкото да накърни съвестта си. Той гладува и жадува за правда, както учи Христос в Проповедта на планината (Мат. 5:1–12).

6. РЕВНОСТ ЗА ИМЕТО БОЖИЕ И ЦЯЛОСТЕН ЖИВОТ
„Да не се кълнете лъжливо в Моето име, нито да оскверняваш името на своя Бог. Аз съм Господ“ (ст. 12).
Посветеният на Бога човек е по-ревнив за Божието име, отколкото за своето собствено. Той не ощетява, не мрази, не отмъщава, не клевети и не върши неправда (ст. 13–18) и следва примера на Христос:
„Който, като беше охулван, с хула не отвръщаше… но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“ (1 Петр. 2:23). А на кръста Христос се моли:
„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34)