ЛЕВИТ, глава 1:1-4, Част 3-та

ЦЕНАТА НА ГРЕХА

В обичайния случай, когато някой е принасял жертва, той слагал  ръката си върху главата на жертвата и това било придружавано с изповед на греховете, за които е искал опрощение. Следвали смъртните хрипове на тази жертва, която е трябвало „да бъде приета като умилостивение за него.“.

Можем да отидем малко по-далеч в разбирането си за „прехвърлянето на греховете“, като кажем, че това е била „заместителна жертва“, в която жертвоприносителят се отъждествявал с жертвата. Възможността кръвта на принесената жертва, да изкупи жертвоприносителя, зависила от това дали той е положил ръцете си върху главата ѝ.

Помислете си само!
Когато изповядваме греховете си пред Бог ние всъщност в духовното реалност слагаме ръцете си върху главата на Христос, за да прехвърлим греховете си на Него.
Той е жертвения Агнец понесъл нашите грехове!
Според втория закон на термодинамика, нищо не се губи, а само сменя собственика си! Така нашите грехове са станали Негови! И само защото Синът Божи и Бог, Второто лице на Бога, Който е извън времето и пространството, нашите грехове днес, биват прехвърлени тогава върху Агнеца Божи, в момента, в който Той се е молил в Гетсиманската градина и потта му е станала на кръв…
Какво ли напрежение е изпитвал Христос, че небесен ангел да го подкрепя?
Всичките грехове на хората, заедно с нашите, са се стоварили върху единствения съвършен праведник и само миг след това, Той е бил хванат, арестуван и отведен, за да бъде хулен, бит, руган и разпънат – за нашите грехове… и така греховете ни да бъдат справедливо изстрадани – не от нас – изкупени от вседостатъчната жертва на Христос!

Все още ли сте тук?
Тежко и трудно е това слово, не е нито за четене, нито за слушане, но е показване на истинската цена за нашите безумни и безотговорни постъпки,
…НО ИСТИНАТА Е ОЩЕ ПО-ТЕЖКА!
По-тежка е защото до като казваме „Господи прости греховете ни“ – продължаваме да ги вършим!
Всъщност ние полагаме едната си ръка върху изнурената глава на Христос, на кръста, а с другата продължаваме да вършим злото, което сме намислили.

Да ви похваля ми за това?
Да ме похвалите ли за същото?