Леността не забелязва нещата

„Ленивият не иска да оре, поради зимата, затова, когато търси във време на жетва, не ще има нищо.”

                                              (Притчи 20:4)

В древното земеделие е трябвало да се наблюдава внимателно времето и да се работи в подходящия сезон – в подходящото време. Един от белезите на мързеливия характер е, че той изисква свой собствен график. Той е прекалено вглъбен в себе си, за да забележи възможностите, които, веднъж пропуснати, изчезват завинаги.

В библейската книга Еклисиаст се казва, че има „време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене“ (Еклисиаст 3:6-7).

Няма нищо успокояващо във факта, че всичко в този свят се променя и отминава. Тъй като Бог е „вложил вечността в човешкото сърце“ (Еклисиаст 3:11), постоянните промени са скръб за нас. Но мързеливото сърце няма да схване това и да работи усилено (или да почива) в подходящия момент.

Мързеливото сърце трябва да научи, че само в Божието окончателно бъдеще ще изпитаме съвършен шалом и покой чрез Княза на мира, Исус Христос (Исая 9:6). Дотогава има работа за вършене.

Помислете за възможностите, които сте пропуснали. Защо сте ги пропуснали? Как можете да станете по-мъдри, за да не ги пропускате в бъдеще?

Молитва:

Господи, „когато се изпълни времето“, Ти дойде (Галатяни 4:4). Дори Ти си бил внимателен към възможностите и времето! Изповядвам, че се опитвам да нагодя света към графика си, вместо да се адаптирам към това как стоят нещата. Дай ми божествена гъвкавост, която се доверява повече на Твоя план, отколкото на моя!

Амин.

Превод: Радостин Марчев