Как празнуваме?

Празници са. Свързваме ги с веселие, приятни емоции, сгодни обстоятелства, в които сърце да ни дойде на място (както се казва). Да се отпуснем, да ни е удобно, да си угодим.

Но защо са Великденските пости?

Защо на Пасха, на Шатроразпъване (което е предвестник, предобраз на Великден и обяснява кога е празникът- де факто  Еврейска Пасха и Великден съвпадат винаги,ако не са човешките неща) хората живеят седем дни в колиби, в неудобство?

Защото празникът е спомен, припомняне, смиряване, ограничаване на плътта. 

Добре ли Му беше на Господ да се ограничи, влизайки в човешка плът, в шатра (скиния)?

Искаме да празнуваме в славната свобода на чадата на Възкръсналия и Жив Бог?

И евреите искаха да са свободни от робството в Египет.

Но процесът на освобождение мина не само през слава, не само през чудеса, но през опозиция, гонение, неудобства, полеви, почти военен, а впоследствие и военен начин на живот.

Шатри, еднообразна храна, ограничения. Но и неограничено Божие присъствие.

Празници са.

Как празнуваме?

Как покрай тях умуваме?