Господната слава: чаканият Месия идва

Книгата на пророк Езекиил е трудна за преглъщане. Пророкът сипе обвинения срещу Израил – за това, че е бил неверен, нарушил е завета си с Бога, извратил се е в идолопоклонство, поквара и корупция. Езекиил прави всичко възможно да опише и покаже окаяното и зло състояние на израилтяните. Уви, според думите му никой не иска да го послуша…

Все така се случва. Човеците са неверни, покварени и отказват да слушат. А това си има последствия. 

Следващата част от посланието на Езекиил е още по-мрачна. Десета глава на книгата съдържа видение на една сложна картина с колесница, носена на крилата на необикновени небесни създания. Пророкът дава всичко от себе си да опише и обясни хибридните същества – херувими, всяко с четири различни глави, със скрити под крилата им ръце.  На платформата на тази колесница е Някой, Когото Езекиил намира още по-труден за описване – на „подобие на престол“ отгоре седи Славата на Бога. 

На фона на тази смайваща картина се случва нещо, което би трябвало да съкруши читателя:  

„Господната слава се оттегли от прага на храма и застана над херувимите. И херувимите повдигнаха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, и като тръгнаха, колелата тръгнаха с тях; и застанаха при входа на Източната порта на Господния дом и Славата на Израилевия Бог бе отгоре им.“  (Езекиил 10:18-19)

Славата на Господ напусна храма. Господната слава си тръгна.

Израил беше изгнаник. Човеците бяха изгнаници. 

Но имаше по-страшно от това. Божието присъствие се беше оттеглило. Изглежда, че няма нищо по- опустошително и безнадеждно от това Бог да си тръгне. В по-голямата си част книгата на пророк Езекиил е пропита от пророчества, които описват колко безнадежден е светът, когато Божията слава трябва да се оттегли, заради покварата на човеците. 

Но после идва лъч надежда – обещание в три части: 

* Обещание за Нов Давид (глава 34) – Месия – едновременно Добър Пастир и Княз на благоденствие. С Неговото идване човеците пак мога да бъдат Божии деца, а Господ –  техен Бог.  

* Обещание за нов, различен храм (глава 40) – огромен и величествен – като цяло Царство, достатъчно да приеме в себе си не само Израил, но и всички останали народи. 

* Обещание, че Божията слава, Божието присъствие ще се върне в новия храм (глава 43). 

„После ме заведе при портата, при портата, която гледа на изток; и ето, Славата на Израилевия Бог идеше от изток; гласът Му беше като глас на много води; и земята сияеше от славата Му. И видението, което видях, бе като видението, което видях, когато дойдох да пророкувам, че градът щял да се разруши; виденията бяха като видението, което видях при река Ховар; и паднах по лице. И Господната слава влезе в храма през портата, която гледа на изток.“ Езекиил 43:1-4

Животът и Писанията ни учат на няколко трудни урока. 

Покварата, измяната и всички зли действия водят до ужасни последствия. Веднъж попаднали в такъв капан, за човеците няма изход със собствени сили. Свободата и светостта са невъзможни без помощ Свише. Свободата и светостта изглеждат безкрайно ценни и напълно недостижими.

А ценните неща струват скъпо. Прескъпо. Те се плащат само с любов – саможертвена любов, готова да понесе всякакво страдание, за да донесе избавления за онези, които обича. 

Евангелската история описва разказ, в който детайлите много напомнят на моменти от книгата на Езекиил – особено последните земни дни на Христос – от деня, в който Той тръгна за Ерусалим. В три от евангелията се споменава, че Исус се запъти към Ерусалим през Витфагия и Витания при Елеонската планина. После Той осъди безплодната смокиня (Езекиил описа Ерусалим като безплодно дърво).  След това Исус влезе в храма и видимо и разрушително изрази Своя гняв в двора му. (Езекиил обвини Израил и свещениците в поквара и обеща разруха на храма.) Нататък се разказва как Исус напомни именно думите на Езекиил за разрушаването на храма, за обещанието за нов храм,  за осъждението над Израил, а и над целия свят. Намекна на евреите, че Той е новият Давид. 

И след всичко това Той влезе триумфално в Ерусалим. 

Чаканият Месия се възкачи на сцената. Историята почти свърши. Почти.

Изглежда времето на новия храм беше дошло. И все пак – оставаше най-тежката част. Да се плати цената за този нов храм. Да се предостави изходен път от покварата и злото в човешкото сърце. Да се отворят вратите, за да се върне Господната слава в Новия храм. Тежката цена за изгубените овце понесе Добрият Пастир. За тяхната поквара Той плати с лично унижение. За техните грехове Той плати със Собствената си смърт. А за да им донесе нов живот – Той възкръсна от смъртта. 

Бог винаги изпълнява Своите планове и обещания – дори когато те Му струват неизмеримо скъпо. 

Марк, Матей и Лука показват как развръзката на най-великата история започна с последното пътуванена Исус към Ерусалим – през Витфагия и Витания при Елеонската планина. Този Елеонски хълм се споменава и в трите синоптични евангелия. Сякаш този детайл изобщо не е за пропускане.  

Исус идваше към Ерусалим от изток. 

Славата на Бога се завърна както обеща. 

Господната слава влезе в храма през портата, която гледа на изток.“ Езекиил 43:4

В тези празнични дни, да не забравяме, че радостта от свободата и спасението си има цена. Когато тъмнината се опитва да надделее – в света около нас или още по-лошо –  вътре в нас, нека поглеждаме на Изток. Подобно на слънцето, Светлината на света винаги се вижда първо от Изток.