Език мой!

Езикът не може да бъде ограничен. Ние го вкарваме в рамки, които наричаме "правила", но той не се покорява – излиза извън тях, мени се непрестанно. Едновременно с това, ние, хората, се опитваме да останем статични, да се придържаме към установените норми, сякаш можем да запазим развитието на света. Но това е обречено – езикът винаги ще се движи напред, защото той не съществува сам по себе си, а чрез нас, говорещите. Той се адаптира към нуждите ни, към времето, в което живеем, и към промените в начина ни на мислене. 

Преди 50 години хората са говорили по различен начин, а какво остава за тези преди 100 или 200 години! "Всичко тече, всичко се променя" – е казал Хераклит преди 2500 години, та така и до днес и занапред. Но когато в този естествен и красив процес нещо в езика се промени, хората сякаш с изненада разбират, че то вече не се вписва в "правилата". Тогава надделява желанието за ред и започваме да наричаме тези промени "изключения".

Затова внимавайте с цялото това знание. То не е важно само по себе си, а само доколкото можете да разберете цялата философия на думите. Опитайте се да виждате езика не като система от правила, а като музика, като песен – но и нещо много повече. С него градиш, с него разрушаваш. Ако усетиш как се развива и се научиш как да го използваш правилно, светът ще бъде твой.

Езикът гради, когато вдъхновява, когато създава доверие, когато обединява хората. Думите могат да донесат утеха, да съживят надеждата, да дадат сила. Един приятелски жест, изразен чрез правилно подбрани думи, може да промени нечий ден, а понякога и цял живот. Велики оратори като Мартин Лутър Кинг и Левски са използвали словото, за да вдъхновяват и повеждат хората към по-добро бъдеще.

Но езикът може и да руши. Злонамерените думи раняват, клеветите унищожават репутации, а речта на омразата разделя цели общества и народи. Една единствена погрешно употребена дума може да създаде напрежение и да предизвика неразбирателство. 

Това се отнася не само до големите идеи и историческите речи, но и до ежедневното ни общуване. Дали един глагол ще бъде причастие, дали минало неопределено време ще изразява минало свършено, или дали едно местоимение ще се окаже съюз – на пръв поглед изглежда незначително. Но ако не разбираме тези детайли, можем да създадем объркване, неяснота и дори да променим смисъла на казаното. Езикът е инструмент, който изисква внимание, а разбирането на неговите функции дава истинска сила. 

Бог със слово сътвори света. И не е случайно, че езикът е присъщ само на нас, хората. Словото има способността да създава светове от нищото, да укрепва любовта и да разпръсква светлина в мрака. Но езикът може и да създава катастрофи. Именно затова е важно да знаем кога и как да го използваме. Всяка дума носи последствия, а изборът на думи определя дали ще градим или ще рушим.

Както е казано в предговора на "Граматиката" на Неофит Рилски преди повече от 200 години, най-голямото предизвикателство пред нас е да съчетаем употребата и изучаването на българския език. Ако успеем, в тази пресечна точка ще открием творческа енергия, която ще направи нас и света около нас по-добри.

Дано успеете!