ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 5:1-4

ПАРИТЕ

„… защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? До гдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.“ Д.А.5:3,4

Една от най-парливите теми в църквата е темата за ПАРИТЕ!?
Тема, която понякога е твърде често коментирана или старателно отбягвана!
Така или иначе не можем да не стигнем до „парите“.
Какво са те за нас, благословение или проклятие?
Цел или средство?
Какво средство?
Средство за изкушение, за въздействие, за натиск, основно средство или подкрепящо?
Каква част от ценностите ни са свързани с парите?
А, ако парите липсват, ценностите ще останат ли?
Някой е казал, че парите управляват света – това важи ли и за нас?
Апостол Петър казва на Анания:

„Не бяха ли парите в твоя власт?“

Божието Слово не отхвърля парите, но определя мястото им като средство, което трябва да бъде под контрол, защото парите могат да бъдат добър слуга или зъл тиранин.

Ананий е имал свободата да разполага с тях, както и ние с нашите пари, и никой не би го обвинил, ако той бе решил да ги задържи за себе си или да ги даде всичките. Проблема е, че чрез парите си Ананий е решил да манипулира църквата. Словото не уточнява какво е искал да постигне с дарението, но явно се е опитал да въздейства на хората в църквата. Сатана изпълнил сърцето му, защото Ананий вече е смятал, че парите са силата, факторът и господарят.
Същото състояние на сърцето е имал Гиезий, слугата на Елисей и Юда Искариотски!

Страшничко – нали!