ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 4:32
ЕДНО СЪРЦЕ И ЕДНА ДУША!
„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.“ Д.А.4:32
Ако нещо ни липсва в църквата днес, това е „едно сърце и една душа„!
Употребения израз „едно сърце“ е израз на любов, на състрадание, щедрост, радост, съчувствие и подкрепа между повярвалите в първоапостолската църква. В този смисъл сърдечното единство е много важно, защото се явява център на съкровения емоционален живот и определя силата на любовта, на дълбочината на вяра, както и на чистотата на мотивите, и на възвишеността ценностите, и на благородството с което са живеели християните.
А „душата“, освен емоциите включва разума и волята!
Е, първоапостолската църква е била с такова единство в любовта и възторга си от вярата в Христос, че е приличала най-много на идеала за Невяста Христова! Това е състоянието, което наричаме „първата любов“.
„Откровението на Йоан“ открива, че „първата любов“е изгубена в след апостолското време (виж Откр.2:4: „Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.“).
Всеки от вас, в началото на своето повярване е преживял любов подобна на тази от първоапостолската църква. За съжаление, след това ние, които сме били преди вас във вярата, с безразличието си сме угасили във вас новоповярвалите силата на любовта, подема на възторга и посвещението във вярата ви.
Колко жалко, нали?
Така цялата църква е почнала да леденее…
Все пак, всички ние днес, заради Божията благодат, имаме шанс отново да разгорим любовта и посвещението си до толкова, че да запалим хората около нас с любов, възторг и посвещение!
Бихте ли искали?
Направете само един опит, само с един човек, който познавате в църквата.
Обадете му се!
Насърчете го!
Зарадвайте го и ще видите, че и той и вие ще бъдете отново осенени и вдъхновени от Божията благодат и любов!
Вашият коментар