Дела с вечна стойност

Искаме нещата да се случват бързо и лесно. Трудно ни е да изчакваме час на опашка пред личния лекар, две седмици за аванса или заплатата, година, две до приключване на образование, повишение в работата, по-удобна мебел, по-широк апартамент или пък брак, дете…

Обстоятелствата, нуждите (свои и на близките ни) мисълта за бъдещето, грижите, желанията ни притискат, пришпорват ни. И тогава се чувстваме принудени да вземем решения, да предприемем действия, да не стоим със скръстени ръце.

Понякога предприемаме действия, които може да са свързани с методи, които са компромис с убежденията ни. Макар да си знаем, че не са най-правият, но пък са най-прякият начин. Плащаме цена, за да сме ефективни и навременни…

Знаете ли какво чух?

"В опитите ви за бързина и ефективност, протягате ръце към светските начини на действие. 

Ако действате като света, ще имате 

бързи, 

но 

временни 

успехи. 

Аз Съм вечността. Ако действате според моите принципи, делата ви няма да са с временна, 

но с вечна стойност!"

И разсъдих, че Бог любов, а любовта – есенцията на живота, смисълът му, даже тя самата е живот. Ако не вършим всичко от/с любов, сме кухи звънци, вдигащи излишен шум. А каква е тя преди всичко, според химна на любовта в 13 глава на 1 Коринтяни? Любовта ДЪЛГО ТЪРПИ. 

ТЪРПЕНИЕ.

Не бързо, 

не лесно, 

но правилно. 

С любов към Бога и човеците. С търпение. 

Дошло от доверието към Вечния.