Дела с вечна стойност

Искаме нещата да се случват бързо и лесно. Трудно ни е да изчакваме час на опашка пред личния лекар, две седмици за аванса или заплатата, година, две до приключване на образование, повишение в работата, по-удобна мебел, по-широк апартамент или пък брак, дете...   Обстоятелствата, нуждите (свои и на близките ни) мисълта за бъдещето, грижите, желанията ни притискат, пришпорват ни. И тогава се чувстваме принудени да вземем решения, да предприемем действия, да не стоим със скръстени ръце.   Понякога предприемаме действия, които може да са свързани с методи, които са компромис с убежденията ни. Макар да си знаем, че не са най-правият, но пък са най-прякият начин. Плащаме цена, за да сме ефективни и навременни...   Знаете ли какво чух? "В опитите ви за бързина и ефективност, протягате ръце към светските начини на действие.  Ако действате като света, ще имате  бързи,  но  временни  успехи.  Аз Съм вечността. Ако действате според моите принципи, делата ви няма да са с временна,  но с вечна стойност!"   И разсъдих, че Бог любов, а любовта - есенцията на живота, смисълът му, даже тя самата е живот. Ако не вършим всичко от/с любов, сме кухи звънци, вдигащи излишен шум. А каква е тя преди всичко, според химна на любовта в 13 глава на 1 Коринтяни? Любовта ДЪЛГО ТЪРПИ.  ТЪРПЕНИЕ. Не бързо,  не лесно,  но правилно.  С любов към Бога и човеците. С търпение.  Дошло от доверието към Вечния.