Божие чудо – кротост и справедливост

Знаем, че Мойсей беше най-кроткият човек на земята. Но замисляли ли сме се, че е бил, вероятно и най-справедливият човек на земята?

Помислете – на него Бог му възложи да съди цял Израел (600 000 мъже и поне още два пъти по толкова жени и деца). Защото той не само водеше народа и посредничеше между него и Бога, но и съдеше людете преди тъст му да даде идеята за назначаването на хилядници стотници и т.н., които да отменят лидера си в по-дребните дела.

Как се съчетава кротост със справедливост? Едното иска борбеност, другото – смирение, мир. Може ли борбено да сееш мир или мирно да се бориш? Не е ли оксиморонно, парадоксално?

Мойсей се чувстваше призван да бъде справедлив освободител и защитник на народа си. Беше идеалното съчетание – "троянски кон" в редовете на потисниците – имащ всички техни знания, бойни умения, управленчески способности и най-добрият сред своите, лишени от всичко това… Опита се да го онагледи на своите, защото какво е служител, от когото тези, на които трябва да послужи, не осъзнават, че се нуждаят и не го признават?

Уби египтянин, потисник на един от братята му – справедливостта му не можа да се въздържи. Но това не беше божествена справедливост, а човешка. Без водителство. И когато се опита да въдвори справедливост не само спрямо външните, но вътре, между своите, този, който беше виновен (грях за грях се захваща), му се възпротиви като се хвана за човешкото, за несъвършеното поведение, макар и продиктувано от добро, полезно качество като справедливостта.

"Там, където е медът, там са и мухите." Силата ни може да бъде и слабост, ако оставим Веелзевул, повелителят на мухите, да развали сладостта ни и да обърне доброто в нас за зло… Наложи се 40 години Мойсей да бъде изгнаник, да пасе овцете подобно на братята си израилтяни, за да научи, че медалът си има обратна страна. За да може египетското знание, умение, войнолюбие, да се съчетае и стане сплав (на просто смес) с умението да се погрижиш, да си нежен, щадящ, търпелив, смирен. Да оцеляваш, да продължиш да вярваш в Бога, в Божието дело в теб и в призванието си, в среда, в която не си свой, нямаш права, имаш само задължения, не си цар или царска рода, но си никой – овчар, миришещ на овце.

Представяте ли си какъв сблъсък на култури? От една страна, царско възпитание, от друга страна, дълбоко, подсъзнателно влияние на еврейските корени, дълбоко и подсъзнателно като замъглен спомен за майчината гръд, сестринската грижа и тайното, деликатно въздействие на тези  негови близки, докато е бил малко дете. Не стига това но се добавя четиридесет години  не в добре уреден царски или в пак така постановен, макар и робски живот (знанието за това, как живеят роднините му – слуги на египтяните), но сред пустинни, номадски, свободни племена…

Съвсем различно. Като закаляването на стоманата – три въздействия – огън, ледена вода, удари от чук…Как да не станеш хем силен, хем гъвкав, приспособим, търпелив. Хем смел, хем добър, хем справедлив, хем разбиращ и смирен, кротък… Обаче заради това обучение и каляване, за да стане съвършен инструмент, острие в Божията ръка, си отживя в пустинята този човек…

40 години в мадиамската и после още толкова като водач на Израел по пътя за обещаната земя… Всъщност за него не се промени обстановката кой знае колко – той си беше най-подготвен – от пустинята дойде, за да освободи своите, в пустинята отиде, за да ги заведе до Ханаан. И все овце си пасеше, акар едните да бяха двукраки. 

За да бъдеш разпоредител, постановител на ред, водач, съдия на своите, първо самият ти трябва да минеш на съд.

Бог изпита избраника си като сребро – през огън, през какви ли не изпитания. Строго го наказваше за всяко своеволие, неподчинение, недопитване до волята Му –  за човешката му спрадвеливост, довела до убийство, получи присъда 40 години пустинен живот, за необрязването на детето му, макар и при смекчаващи вината обстоятелства – живот на заврян зет сред хора, изповядващи друга религия, почти беше доведен до смърт и то по пътя към мисията му, когато удари канарата, вместо да ѝ говори, бе лишен от това да встъпи в обещаната земя…

"Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?" (1 Петрово 4:17)

Господ Исус Христос, Който ще съди живите и мъртвите, също първо "чрез угнетителен съд беше грабнат" (Исая 53:8)…

Справедливост и кротост, храбър дух и меко сърце…

Царственост и слугуване, възвисяване и смиряване…

Божий баланс, Божия тайна и Божие чудо…