Блаженство всред страдание

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

                     Матей 5:11,12

Често пъти сякаш започваме да презираме онова, което не разбираме и сме склонни да го изхвърлим като скъсана дреха. Непознатото не винаги изглежда привлекателно, а понякога даже е противно. Затова и твърде бързо решаваме да се справим с него, като се отклоним. Не искаме да се вгледаме в него, може би защото ни е страх или понеже не желаем то да развали всичко, с което сме свикнали. По един подобен начин днес мнозина гледат на християнството. Сложили своите тъмни очила, за да не виждат светлината му, обръщат му гръб, за да не бъдат осветени делата им. 

Христос вижда падението на човешкото неверие и ни казва: 

И ето какво е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Йоан 3:19

Не трябва да ни учудват подигравките, обидите и отхвърлянето, които получаваме от ходещите в тъмнина, защото мракът, загнездил се дълбоко в душите им, ги възпира да обикнат светлината. Тази плътна пелерина, която покрива очите им, сякаш се е срастнала с тях и се е превърнала в обвивка на техния плътски човек. Той е духовно сляп за светлината и въпреки това се подиграва като животно лишено от разум (сравни с Посланието на Юда, стих 10) на онези, които са различни от него. Издига в култ любовта към тъмнината, като си мисли, че това е смисълът на човешкия живот. Плюе и хули всичко различно, защото му липсва мъдрост да го разбере. И в същото време мисли себе си за просветен, а не като другите, които са обхванати от заблуди. Разкрива себе си като ходещ и гледа на другите, които имат вяра, като на тътрещи се с патерица. За него псалмистът пише: Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.

 Псалм 14:1

Тези думи са казани за онзи, който с присмехите и подигравките си към повярвалите, хвърля камъни на презрение. Но той е безумен, обхванат здраво, като с вериги от глупост, горд и изпълнен с високомерие. Тази негова горделивост не само че е замъглила разума му, но го е и лишила от способността да вижда. Ако трябва да бъда по-ясен, тя го е ослепила. Затова той се присмива, защото тъмнината е станала негов дом. Ходи с напипване и пак не може да разбере накъде отива. Мисли си, че вижда, а всъщност живее в илюзорен свят. Всяко привидение приема за истинно, а светлината – от нея той страни. Доверява се много бързо на човеци, които му обещават светло бъдеще, докато смело отхвърля Онзи, Който дойде да му даде спасение. В своите очи те се мислят за прекалено мъдри, за да обръщат внимание на един разпнат Спасител. Като се представяха за мъдри, те глупееха. Римляни 1:22 Присмиват се на онези, които са положили вярата си в Христос, докато следват измислени от демони учения за прераждане, енергийно лечение, шаманизъм и пр. Наистина тъмнината е обхванала тяхната същност. Представят себе си за свободни, а са роби на греха.

Господ Исус Христос заявява:

Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

 Йоан 8:34 

Изглежда робството е станало начин на живот за такива хора, докато другите, живеещи в свободата, която им е дал Христос, са обект на подигравка. Не можеш от калта да се порадваш на цъфналите цветя. Трябва Някой да ти помогне да излезеш, за да отидеш и да ги докоснеш. По подобен начин и никой не може от мястото на своите предразсъдъци да оцени красотата на вярата в Бога! Калта му пречи да се движи и сам да успее да излезе от ямата. Но точно там се протяга една прободена ръка, която е готова да се изцапа, но да го измъкне от тинята, в която живее.

Каква е стойността на присмехите на фона на трагичното състояние, в което съществуват тези човеци? Защо трябва да ни боли от думите на едни объркани подиграватели? Христос беше ли наранен от думите им, обиди ли им се? А дякон Стефан, нима той изпадна в отчаяние, когато беше убиван с камъни? Не, Господ Исус ни казва: Блажени сте … радвайте се, веселете се … голяма е наградата ви на небесата” (сравни с Матей 5:11,12).

Понякога си мисля, че сякаш умишлено гледаме да бъдем твърде дипломатични, за да не би някой да ни похули заради вярата ни. Но дали тази наша толерантност не ни пречи да кажем истината и то такава, каквато е? Само защото не искаме да изпитаме презрението и отхвърлянето от човеците. Тогава как ще изпитаме блаженството и радостта? Как ще получим наградата, която ни обещава нашият Спасител? Ще се лишим ли от тях, само защото не искаме да засегнем някой от целостта на благовестието? Мисля си, че понякога не искаме да страдаме за вярата. Надяваме се всеки да ни приеме, когато разбере, че сме християни. Въпреки че тази псевдонадежда е породена от страх от нараняване. 

Но липсата на рани не показва ли ясно, че никога не сме били участници в благовестието. Не че то е битка с тях, но “ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил” Йоан 15:18. От тази омраза не трябва да бягаме, когато този свят не разбира любовта, която извира от нас. Когато ни унижава, както Христос е унижил, когато ни разпъва подобно на нашия Господ. Апостолите разбираха колко голяма е привилегията да страдат за вярата и затова с готовност понасяха всичко, което им причиняваха враговете. 

А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпяват опозоряване заради името на Господ Исус. Деяния 5:41 

Блаженството, с което се изпълваха, беше така неизразимо пред болката, причинена от камшиците. Раните кървяха, докато радостта изпълваше сърцето. Но това не ги спря, а точно обратно – те се одързостиха и всеки ден проповядваха за своя Господ.

Има блаженство, което бихме изпитали само ако пострадаме. Само когато бъдем намразени, презрени и заплюти. Това блаженство не е в резултат от зло, което ние сме направили, и сега заслужено понасяме възмездие. По-скоро то е резултат от любовта, която сме изразили в споделянето на Благата вест с едни грешни и объркани хора.