БИТИЕ, глава 12:6-9 Е

ПОСТОЯНСТВО…

Четиво с продължение…

„…Аврам издигна олтар на Господа, Който му се яви. Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатъра си така, че Ветил беше на запад, а Гай – на изток; и там изигна олтар на Господа и призова Господнето име. После Аврам се вдигна и продължи към Негев, а настана глад в земята; и Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.“ Бит.12:7-10

Не само племената в Ханаанската земя са били неблагосклонни към евреина Аврам и самата земя също е била, а и до сега си остава, негостоприемна и суха. Земя в която не е имало имало достатъчно трева и вода за стадата му. До като се е учил да живее в обещаната земя, Аврам се е местил от място на място. В някакъв момент дори е потърсил прибежище в Египет и отново се е върнал, защото е трябвало да научи, че в обещаната земя може да се живее само с вяра, постоянство и труд.

Това е бил труден процес, но Аврам е разбрал тайната на успешния живот чрез вяра и се е стараел да живее така. Потомците му и днес живеят по същия начин.

Въпросът към нас днес е, как ние живеем в „обещаната земя“?
Всички знаем Божите обещания, често ги цитираме и дори се опитваме да убедим Бог и хората около нас, че живеем с вяра. Това обаче си личи не от декларациите, а от постоянството с което „обитаваме“ във Божиите обещания.

Ако непрекъснато се местим от едно място на друго (разбирай от една църква в друга), ако прибягваме в света както Аврам в Египет и пак се връщаме, все още сме на нисък етап от обучаването ни на живот чрез вяра.

.. … …. край …. … .. .