1 КОРИНТЯНИ, глава 1:11

„Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри. С това искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов. Нима се е разделил Христос?“ 1Кор.1:11-12

Апостол Павел отправя силен и навременен призив към вярващите в Коринт: да живеят в единство, любов и духовно съгласие. Повод за това наставление стават достигналите до него тревожни вести за спорове, разделения и враждебност между християните в църквата. Вместо да бъдат едно в Христос, те започнали да се групират около различни личности и предпочитани учители, като всеки изтъквал своята принадлежност: „Аз съм Павлов“, „Аз – Аполосов“, „Аз – Кифов“. Затова апостолът задава важния въпрос: „Нима се е разделил Христос?“ (1 Кор. 1:13).

Още от времето на своя светски живот коринтяните били повлияни от гръцката култура, в която красноречието, философските спорове и стремежът към надмощие в словото били високо ценени. Този начин на мислене проникнал и в църковния живот. Вместо смирение и братолюбие, започнали съревнования кой е по-прав, по-знаещ или по-духовен. Така се оформили групи, основани на лични симпатии, предпочитания и човешки авторитети.

Вероятно и някои от посетилите църквата проповедници и учители, макар и несъзнателно, да са допринесли за тези разделения. Вместо вярващите да гледат към Христос като единствен Глава на Църквата, вниманието им се насочило към хората.

За съжаление, подобни ситуации се срещат и днес. И в нашето време вярващи често се разделят по различни въпроси, мнения или предпочитания. Вместо разговори, изпълнени с уважение, кротост и любов, нерядко се стига до остри спорове, обвинения, обидни думи и публични конфликти. Особено болезнено е, когато това се случва пред невярващите – чрез социалните мрежи или публични изяви – и така се накърнява свидетелството на Църквата.

Подобно поведение не е плод на Божия Дух, а на плътската природа. То не съгражда, а разрушава; не носи мир, а разделение. Когато християните воюват помежду си, те отслабват авторитета на Христовата църква и дават повод за съблазън на хората около тях. Вместо светлина за света, се превръщат в причина за укор и разочарование.

Нека се молим Бог да ни дава мъдрост, кротост и духовно разпознаване, за да бъдем внимателни в думите и отношението си един към друг. Нека изказваме мненията си със смирение и благодат, така че да бъдем съзидателни за Тялото Христово, а не причина за разделение. Само тогава Църквата ще бъде силно свидетелство пред света за Божията любов и за благодатта на Евангелието.