Когато Бог не говори

Исая вярно пророкува на Израел, че „ушите на онези, които чуват“ един ден ще се отворят. За съжаление, слушателите му бяха затворили ушите си за Божия глас. Те искаха да продължат с греховете си.

„Когато говорих, вие не слушахте, а вършихте зло пред очите Ми и избрахте това, в което не съм благоугоден. Затова така казва Господ Бог: Ето, слугите Ми ще ядат, а вие ще бъдете гладни; ето, слугите Ми ще пият, а вие ще бъдете жадни; ето, слугите Ми ще се радват, а вие ще се срамувате; ето, слугите Ми ще пеят от радост на сърцето си, а вие ще плачете от скръб на сърцето си и ще ридаете от скръб на духа си.“ (Исая 65:12-14)

Колко трагично е да отказваме да чуем любящите предупреждения на Светия Дух. Винаги, когато си затваряме ушите за Божията заповед да умъртвим греховете на плътта си, ние сме обречени да изпитваме всякакъв вид скръб и болка.

Моля, разберете, не говоря за Божия слуга, обзет от грях, който мрази. Нито пък визирам вярващия, който не си позволява почивка, докато Светият Дух не го освободи. По-скоро говоря за вярващия, който се е научил да обича греха си, като е положил глава в скута на Далила. Такъв човек има закоравяла съвест.

Слугата, който продължава греховните си пътища, ще чуе гласове, но никой от тях няма да е Божият. Вместо това, този човек ще бъде предаден на заблуда: „Така ще избера заблудите им и ще докарам върху тях страховете им; защото, когато виках, никой не отговаряше, когато говорех, те не слушаха; но вършеха зло пред очите Ми и избираха това, в което не благоволявам“ (Исая 66:4).

Колко ужасно е, когато Бог вече не говори! От друга страна, колко е насърчително да знаем, че Светият Дух с любов ще ни предупреждава и ще ни пази от греха.

WORLD CHALLENGE