Най-големият враг

Преди 3 месеца, през нощта на 14 юни конгрeсменът от Демократическата партия от щата Минесота Мелиса Хортман беше убита с огнестрелно оръжие в дома ѝ. Заедно с нея е екзекутиран и съпругът ѝ Марк. В същата нощ е прострелян и щатският сенатор Джон Хофман, заедно с неговата съпруга, но те оцеляват.

Убиецът е мъж с консервативни убеждения, собственик на частен бизнес и активен член на християнска църква, като са налице негови проповеди. Изглежда е силно афектиран от темата за абортите и трансджендър политиките. В хода на разследването в убиеца са открити списъци с адреси на политици от демократическата партия и клиники за аборти.

Демокрацията има много очевидни недостатъци, но изглежда е най-съобразената с човешката природа политическа система, защото дълбоко в нашата същност е заложена страстта да формираме света според нашите изисквания, желания и дори прищявки, без да се задълбочаваме твърде много с онези, които не са в унисон с тях. Така силата и властта твърде лесно се превръщат в насилие и терор. И тук идва основната полза на демокрацията – през определен, сравнително кратък период от време, овластените могат да бъдат сменяни или мандатът им да бъде продължен за още кратък период чрез допитвания до хората. Властта може да бъде критикувана, разобличавана и оспорвана по напълно съобразен със закона начин. Така злоупотребите с власт при определена степен на зрялост на обществото могат да бъдат възпирани и санкционирани, при съхранение на мира между хората. За това спомага и разделението на властта между институциите при ефективните демокрации.

Когато разсъждаваме за покварената човешка природа, редно е да разсъждаваме на първо място за себе си. Когато Ванс Боелтър избиваше политиците от Демократическата партия в Минесота, някои прогресистки приятели ми писаха в стил – виж какво правят твоите приятели христяни и социални консерватори. Тогава след известно изчакване дали убийствата са извършени наистина по идеологически причини, се съгласих, че движещият мотив на убиеца е неговата политическа идеология, но възразих, че политическото насилие не би трябвало да са приема като  финална характеристика на социалния консерватизъм и християнската вяра.

Вчера неизвестен засега убиец простреля смъртоносно Чарли Кърк по време на събитие в университетски кампус в Юта. Чарли Кърк притежава от съвсем ранна възраст удивителния талант и енергия да привлича внимание и да увлича последователи. В течение на годините неговите възгледи по отношение на културния разлом се придвижиха в консервативна посока, а в политическо отношение се превърна в страстен привърженик на MAGA и Тръмп. Кърк изповядва християнска вяра и изявява публично тези си позиции. 

Днес фийдът ми е залян от разсъждения, че по принцип прогресивизмът е способен само да насилва и убива и кончината на Кърк е финалното доказателство за това.

Искам да кажа на всичките си приятели, че големият враг на човешкия живот е покварата в човешкото сърце. По тази причина без опонент, без изобличител и без другата гледна точка всяка политическа власт и идеология се превръща в безобразие и пълно отрицание на идеите, които вдъхновяват нейните почитатели. Да, защото в същината си всяка демократична (не тоталитарна) политическа идеология има идеални цели, наглед с удивително късогледство по определени теми. Дори в основата на най-неразбираемите за нас идеи стои някаква идеална цел, която би предизвикала нашата симпатия, без непременно да с съгласяваме с конкретните решения. 

Затова е изключително неправилно демонизирането на политическия опонент. Само на ръка разстояние от разсъждението, че социалният консерватизъм води до физическа агресия и насилие върху личността стои идеята за забрана на социалния консерватизъм. Само на стъпка от настояването, че прогресистите са склонни да накарат опонентите си да мълчат с всякакви средства, дори с цената на убийство, стои решението за политическо преследване на прогресистите.

А това, скъпи приятели вече слага край на демократическата политическа система. И начално на тоталитарна такава. Ако желаете тоталитаризъм няма какво да си кажа с вас на тема политика.

Мога само да ви припомня, че големият ваш враг е покварата вътре във вас, която ви прави слепи за вашите недостатъци и превръща във великани недостатъците на хората, които не се вписват във вашите моментни желания. Затова първо се възмущавате от едни хора, а след време сте забравили, че сте се възмущавали от тях, а вече заедно с тях се възмущавате от други хора.

Аз имам същия голям враг. И начинът да се преборя с него не е като демонизирам политическите си противници и търся разправа с тях.

Голямата политическа опасност е да правим това с опонентите си. Голямата лична опасност е да забравя, че големият ми враг е моята собствена поквара.