„Медиите не са неутрални“ – интервю с президента на SBTS

Политическата поляризация и нарастващата секуларизация на Запад доведоха до сблъсък на светогледи, който някои наричат ​​„културна война“. Тя е навсякъде, от университетите и медиите до голямата агора на нашия век, платформите на социалните медии. Според много анализатори в Съединените щати този спор дори оформя политическата посока на страната.

Но как християните могат да разрешат тази дилема? Това е един от въпросите, които зададохме на Ал Молер, президент на Южната баптистка богословска семинария, който беше поканен в Берлин, за да говори на Четвъртия европейски конгрес по евангелизъм, организиран от Благовестителската асоциация на Били Греъм (BGEA).

Молер е и редактор в списание World, едно от водещите евангелски издания в Съединените щати, и е водещ на ежедневния подкаст The Briefing, в който споделя своите виждания по актуални събития.

Въпрос: Как трябва християните да подхождат към новините и медиите, като се има предвид ролята, която светските медии играят във формирането на културния светоглед?

Мисля, че част от отговора касае факта, че сме създадени по Божия образ и като социални същества. Това означава, че като човешки същества ние сме част от култури и общества и, разбира се, всичко започва в семейството. Така че има аспекти на културата, от които не можем да избягаме.

Медиите, развлеченията и изкуствата са част от културата около нас. Дори и да не гледаме определен филм, ние все пак сме част от култура, повлияна от този филм. Не казвам, че християните трябва да ходят и да го гледат; имам предвид, че те трябва да разберат, че културата се формира от него.

Новинарските медии представляват уникално предизвикателство. Ако се върнем към средата на миналия век, идеалът, пропагандиран от пресата, беше, че те са абсолютно неутрални наблюдатели. Това не беше вярно тогава и със сигурност не е вярно сега. През последните десетилетия пресата стана още по-идеологизирана. Това се доказва от социалните науки, от данните за гласуване и просто от наблюдението на самите медии.

Така че християните трябва да са много наясно с какво се ангажират, когато ползват медиите. Трябва да разберем, че те не са неутрални.

В същото време те са голяма част от културния разговор около нас. И поради причини, свързани с Великото поръчение, от любов към ближния и доброто на общността, трябва да знаем кое е най-важно в този разговор.

Но за християните всичко трябва да се измерва с Божието Слово, с евангелието. Ето защо се опитвам да помогна на вярващите да се ангажират с медийните и културните въпроси като християни, не според условията на самата култура, а според библейските основи.

През последните години има много дебати относно системата „woke“. Някои в Конгреса смятат, че махалото може би се измества. Съгласни ли сте?

Предстои да видим. Окуражен съм от факта, че реалността беше разкрита и идентифицирана. Дори ако движението трябва да се преопакова – което е вероятно – факт е, че то беше разобличено.

Мисля, че по-голямата част от хората на Запад вече са наясно, че  въпросната система има „дневен ред“, че елитите са изключително ангажирани с нея и че тя е далеч по-радикална, отколкото повечето са си представяли. Това е вярно не само в Съединените щати, но и в други страни.

Веднъж установени, елитите са много трудни за изместване. И все пак някои нови фактори са нарушили тяхното господство. Например, развитието на интернет и алтернативните медии е истински повратна точка. То е намалило уникалния авторитет, който някога са имали традиционните вестници.

Вземете например „Ню Йорк Таймс“, най-влиятелният вестник в Съединените щати. Той е не само либерален, но и в много отношения радикален, въпреки че все още поддържа някои професионални стандарти, които му пречат да бъде изцяло в крайната левица. Но влиянието му е огромно. Данните за гласуване и проучванията сред елитни медийни професионалисти показват огромно либерално господство, около 95% до 5%.

Така че християните трябва да признаят, че тези медии оформят културата по начини, много по-мощни, отколкото често осъзнаваме.

Трудно е да си представим, че те променят фундаментално своя мироглед, защото ако отхвърлите християнството като основа на истината, нищо не ви пречи да бъдете преобразени от светските идеологии. Левите идеологии не произлизат от стабилна християнска цивилизация; те произлизат от светската модерност.

И така, за да отговоря на въпроса ви: Благодарен съм, че проблемът беше споменат и изложен наяве, защото това прави християните по-наясно с продължаващата битка на идеите и за човешкия ум. Но няма начин просто да се отдръпнем и да го игнорираме.

Споменахте радикални движения отляво. Но има ли опасности и в крайната десница?

Според масовите медии, не. Радикалната десница не е реална сила там.

Всъщност, масовите медии често етикетират хора като нас като „радикална десница“. Така че малкото консерватори, които се появяват, да речем, като колумнисти за The New York Times, са само тези, които са приемливи за либералния консенсус.

Въпреки това, в други медийни пространства, да, крайната десница има опасно влияние. Под „крайна десница“ имам предвид неща като расизъм, застъпничество за авторитарни политически системи или недемократични идеологии.

Тези съществуват и християните трябва внимателно да разграничават истинския консерватизъм от радикалните форми на десницата.

Това важи не само за Съединените щати, но и за Европа. В Испания например има истински консерватори, но и други, които не са наистина консервативни, а просто радикали отдясно. В известен смисъл радикалите от двете страни, ляво и дясно, в крайна сметка използват една и съща методология.

Този конгрес насърчава пасторите и църквите да вярват в силата на евангелизма. Смятате ли, че евангелизмът е от съществено значение за бъдещето на Европа?

Вярвам, че споделянето на Благата вест е от съществено значение, преди всичко, заради нашето послушание към Христос. Благата вест за спасението чрез Исус Христос е централното послание на църквата. Какво друго трябва да проповядваме освен евангелието?

Много съм благодарен за този конгрес, за събраните тук проповедници на евангелието и се надявам, че той ще разпали нов ентусиазъм за провъзгласяване на евангелието, цялото евангелие, целия Божий план.

Но преди всичко, трябва да започнем със споделяне на Благата вест: че Бог толкова възлюби света, че даде Единородния Си Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Това винаги ще е основното послание на вярната църква.

Даниел Хофкамп

„Евангелски фокус“