Водачите – верни или не

Саул умря, защото беше неверен на Господа; не спази словото Господне и дори се допита до вестник за напътствие, и не се допита до Господа. Затова Господ го уби и предаде царството на Давид, сина на Есей. 

              1 Летописи 10:13-14

Десета глава от 1 Летописи изобразява наистина трагичния край на цар Саул и неговото семейство. Ключовата фраза тук е, че до този трагичен край се стигна, защото „той беше неверен на Господа“. Тази невярност се прояви в неговото пренебрежение към Словото Господне, търсене на светска и демонична мъдрост и нетърпение към Господа или Неговото ръководство в живота или лидерството му.

Думата „неверен“ означава да бъдеш нелоялен, коварен или неискрен. Това не е еднократно подхлъзване или спъване. Това е житейска насока, която говори за характера и почтеността на човека. За да бъдем ясни, да бъдеш човек, който проявява почтеност и вярност, не означава  да бъдеш съвършен. 

Давид, човекът, на когото Бог щеше да предаде царството, беше далеч от съвършенството. Той се подхлъзваше и спъваше много пъти по много начини. Но беше верен, защото сърцето му беше насочено към търсене на Бога и спазване на Неговото слово.

Днес живеем в свят и култура на нарастваща невярност. В основата си невярността е егоистична, ако не и нарцистична. Верността е безкористна и жертвоготовна. Писанието предупреждава, че в последните дни времената ще бъдат ужасни, защото „хората ще бъдат себелюбиви“ (2 Тимотей 3:1). 

Но онези, които са неверни, като Саул, ще паднат на собствените си мечове. Като Юда, те ще се обесят, когато техните коварни, неискрени, неверни пътища бъдат разкрити. Не е нужно да вземаме нещата в свои ръце, защото нечестивите ще изкопаят собствените си гробове и ще паднат в тях без нашата помощ. Нашата работа е да останем фокусирани върху верността към Господа, Неговите думи и Неговите пътища. Нашата отговорност е да насочим живота си към Бога и да Го търсим.

Животът на Саул е предупреждение за тези, които са начело. Има два вида водачи. Такива като Саул, които са неверни, въпреки всичко, което Бог е направил за тях; и такива като Давид, които са несъвършени, но верни на Бога заради всичко, което Той е направил за тях. Ние сме призовани да бъдем като Давид във вярност, а не като Саул в невярност.

Първият вид лидери използват водачеството за свое добро.

Вторите са водачи, които се грижи за другите.

Четем как самите хора напомнят на Давид в следващата глава: „И Господ, твоят Бог, ти каза: Ти ще пасеш Моя народ Израиля и ще бъдеш техен владетел.“ (1 Летописи 11:2).

Добрият водач е грижовен пастир, а не егоистичен автократ.