Най-големият ни враг

„Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.”

                       (Притчи 19:19)

Първото изречение буквално казва на иврит, че типичният гневлив човек „носи наказание“. Това означава, че никой не трябва да налага някакво наказание или глоба на разгневения мъж или жена. Тяхната загуба на самообладание винаги води до естествени последици, които те не могат да избегнат. Например тя води до това, че хората, които виждат избухването, не се доверяват на човека толкова, колкото преди.

Но не бива да си въобразяваме, че избухливият човек непременно винаги е човек, който се разтапя от ярост. Има един вид християни, които са обичайно раздразнителни, критични и недоброжелателни в отношенията си с хората. Те рядко са утвърждаващи и най-често са недипломатични. Склонни са към остър език и рязък хумор и лесно се вбесяват, когато им се противоречи. Какво се крие зад цялото това непривлекателно поведение? Това е скрит гняв, подобно на скрит подземен поток, който не се вижда на повърхността, а шумно тече през камъните.

Втората част на притчата ни казва, че хората, склонни към гняв, постоянно се забъркват в нови неприятности. Те са най-големите си врагове.

Как някоя от тези различни форми на гняв е донесла своите последствия в живота ви в миналото?

Молитва:

Господи, знам, че гневът не винаги е погрешен, но рядко е справедлив, когато се появи в живота ми. Помогни ми да открия къде тече той. Ще се нуждая както от Твоята смиряваща благодат, така и от Твоята уверяваща любов, ако искам гневът ми да утихне. Моля те, дай ми ги.

Амин.

ПРЕВОД: РАДОСТИН МАРЧЕВ