БИТИЕ, глава 27:6-10

ДОБРОЖЕЛАТЕЛИ…

„Тогава Ревека каза на сина си Яков: Чух баща ти да говори на брат ти Исав: Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра. Сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. Иди още сега при стадото и ми донеси от там две добри ярета, за да сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича, а ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.“ Бит.27:6-10

Животът неизменно се оказва по-сложен, отколкото си представяме, а решенията, които вземаме, упражняват много по-силно влияние, отколкото изобщо предполагаме. За съжаление, често ни убягва една съдбоносна истина: изпълнението на Божиите пророчества и обещания в нашия живот трябва да се постига единствено със средства, съответстващи на Божията правда, а не чрез нечестиви похвати и човешки сметки. Дръзнем ли да пренебрегнем този духовен закон, рано или късно ще понесем горчиви последствия.

Яков — синът на Исак и внук на Авраам — макар и роден след своя брат-близнак Исав, е бил посочен от Бог още от утробата на майка си (виж Бит. 25:23), да стане в един от великите патриарси на Богоизбрания народ. Това е било суверенно, свише определено решение, за което свидетелства Писанието:

„Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава…“ (Рим. 9:11)

Майка им Ревека отблизо е наблюдавала своите синове и много отрано е развила своето предпочитание към по-малкия, Яков. Това нейно пристрастие имало съвсем логична основа. Исав е бил странстващ ловец — по природа авантюрист с буен, необуздан и първичен нрав. Той и бил и първият, който е погазил принципа, установен от патриарха на рода Авраам (Бит. 24:3), според който потомството му не е трябвало да взема съпрузи измежду езичниците. Исав обаче си е взел за жени две хетейки — постъпка, която Словото безрезервно окачествява като блудство (виж Евр.12:16).

За разлика от него, брат му Яков бе скотовъдец. По природа е бил кротък и тих домашар — прекарвал времето си край шатрите на майка си, която е носела у себе си откровението, че именно той ще бъде „по-благословеният“. Ревека със сигурност е станала свидетел и на онази случка, в която Исав е презрял своето първородство и лековато го е изтъргувал за една паница леща.

Всичко това се е превърнало в достатъчно основание за Ревека да се намеси решително, когато съпругът ѝ е поискал да благослови Исав. С майчин устрем тя помогнала на своя любим син Яков да придобие благословението чрез хитрост и измама. Големият проблем е, че това поведение се е превърнало в траен стил на живот за Яков, а по-късно се е предало като наследство и на неговите потомци, да печелят на всяка цена. Макар благословението им да е било напълно гарантирано, когато следват Божиите заповеди, у тях е останал неизкоренимият импулс да надиграват и надхитряват останалите.

Ала подобен подход има съответната цена. Той ги превръща в очите на надхитрените в обект на омраза и им отрежда съдбата на преследвани и на бегълци.

Аз самият изпитвам дълбоко уважение и симпатия към еврейския народ, ала същевременно съзнавам, че освен благословени от Бога, те са и изключително хитри, прагматични и пресметливи хора. Когато стане дума за бизнес, печалба и личен интерес, те проявяват забележителна находчивост и са готови да се възползват от всяка възможност, надхитрявайки безпардонно своите конкуренти и противници.

Но дали това е Божият начин и модел на поведение? Не! В това съм напълно сигурен!

Дали обаче всичко това не е далечен ехо-ефект от онази някогашна „невинна“ майчина намеса? Да, със сигурност е!

Затова моят съвет към вас е следният: