Герои и предатели

Мисля си за момчетата с ланци, собственици на заложни къщи (примерно) и почтените момчета с костюми на амвоните, които набират популярност все повече. Освен че са материално добре, имат ли други прилики? Какви са разликите между тях?

Две принципно трудно съпоставими категории хора…

Освен външните белези като ланците или костюмите, тези категории хора не се различават много от своите аналогични предшественици в древността – винаги е имало добри и лоши момчета, почтени и тези на ръба или дори прескачащи морала. Затова ще се обърна към два примера от там, от древната Книга.

Ето го момчето с ланци, лихваринът, бирникът от древността – Закхей (Лука 19 глaва). Свой сред чужди, чужд сред свои, презиран и от двете страни – маша в ръцете на господарите – чуждоземци – римляните, и предател в очите на евреите – събирач на данъци от собствения си народ в полза на окупаторите. Момче за черната работа, облагодетелствуващ се на гърба на тези, от които се е издигнал. Стигнал даже до "шеф на НАП" – началник на бирниците, богат човек. 

И все пак, този човек имаше, както и всеки друг, душа. И тя имаше своите потребности и интереси. Това обяснява защо мъж от такъв сан, отиде да види Господ Исус. 

Закхей беше нисък на ръст. Обикновено хората с повод за комплекси или се свиват в черупката си, или се научават да компенсират с постижения, упоритост, пренебрегване на общественото мнение за тях. Е, бирникът явно бе от вторите, защото без да отдава значение на това, какво ще кажат околните за него, преодоля блъсканицата на тълпата и това, че е нисък, като се качи като хлапак за една черница, за да има визуален контакт с Христос.

Господ наистина обича смелите (и това е друг начин да се каже, че колкото до страхливите…техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт. (Откровение 21:8) и горещо ни препоръчва да сме такива многократно –  Дерзайте!, Само бъди дързостен и смел! 

Неконвенционалният подход на човека, сблъскал се и преодолял презрение, омраза, обвинения, комплекси, беше оценен от Исус, и Той обяви, че ще бъде гост на този, който показа жив интерес към Него.

Може ли богат човек да се откаже доброволно от богатството си?

Може ли куче да пусне кокала си?

Закхей, под въздействие на Божието присъствие в дома си, успя да прескочи тази "бариера", въпреки ниския си ръст.

Обеща да даде половината си имот на сиромасите и да върне четирикратно ограбеното. Защо половината имот? Ами, за да има да връща ограбеното четирикратно от другата половина!

Така лошото момче се оказа в отбора на добрите. Беше свикнал да е на ръба, да рискува, да е в неловки ситуации, да е персона нон грата и сега не почувства проблем пак да излезе от статуквото, за да постигне това, което осъзна като ценност.

Ето го другият герой – и то богато момче, но почтено. Пазещо Божиите заповеди от младостта си. Копнеещо за съвършенство според Матей 19 гл. Парадиращо със святостта си, очакващо похвала от учителя, навярно. Но вместо похвала получи същото предизвикателство като Закхей – избор – живота (вечния) или имота… 

И момъкът – не награден, но наскърбен, си замина, защото "беше човек с много имот" – не му се даваше цялото това притежание на бедните. Мисля, че въпросът дори не е в многото имот, а в отношението към притежанията ни, към земното, към материалното, в приоритетите, в ценностната система, разпознаването между чисто и нечисто, скъпоценно и нищожно. Петър и някои от апостолите не бяха богати, но миришещи на сол, водорасли и риба рибари. Но лодките и мрежите бяха всичко, което имаха, и те го дадоха, оставиха заради следването на Господ. Подобно на вдовицата, пуснала целия си имот в църковното ковчеже, пък макар и на равностойността на жълти стотинки. 

Разликата е в това, дали човек предпочита да дава или да взема. 

Когато пожелаем да дадем, значи вече сме пораснали духом. 

И дори и ниски на ръст, да достигнем небето. 

А когато дори и на вярата гледаме като на средство за печалба, за взимане – независимо дали печалбата е под форма на изпросена похвала от Господа, от човеците или буквано облагодетелствуване, сме малки, не само не ставаме за учители, а имаме какво да учим доста…

Двама герои – единият – добро момче, другият – предател, интересчия.

И двамата  – богати.

Но как реагираха, когато бяха провокирани да избират?

Нещата, хората, понякога не са това, което изглеждат.

И става видно в моменти на избор.

И става видно, когато стане дума за материално, за интерес,  за решение – да притежават, или да се оставят да бъдат притежавани от Господа…

"Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен."

(Лука 18 гл)