Европа и евтаназията

За много холандски сънародници дискусията за евтаназията е нещо от миналото. Тогава можеше да се говори с приятели дали „непоносимото и безнадеждно страдание“ означава, че трябва да „помогнеш“ на някого. Този дебат беше широко обсъждан и в медиите. С въвеждането на закона за евтаназията през 2002 г. тази дискусия беше приключена. 

Междувременно други европейски страни сега водят същия дебат. Словения реши този месец да даде възможност за асистирано самоубийство. На референдум миналата година 55% заявиха, че ще приемат за това.

Между другото, 55% не е широк консенсус. Особено когато видим, че избирателната активност в тази анкета е само 41%.

Словения обаче се присъединява към дълга редица страни, работещи по темата за активно прекъсване на живота.

Франция и Великобритания решиха по-рано тази година да дадат възможност за асистирано самоубийство.

Австрия вече го направи през 2022 г.

В Италия регионът Тоскана започна самостоятелно, много вероятно като начин да принуди националното правителство да последва примера.

Кипър има законопроект, който е в процес на разглеждане, а Исландия и Ирландия сериозно го обмислят.

В Португалия въвеждането на евтаназията е заседнало с някои формални пречки. След като бъдат премахнати, въпросът е решен.

В Германия правителството е задължено да регулира асистираното самоубийство. През 2020 г. Конституционният съд заяви, че забраната за него възпрепятства самоопределението. Още през 2001 г. германският министър на правосъдието (Херта Дойблер-Гмелин) нарече холандския закон за евтаназията „сериозно нарушение на табуто“. Нещата могат да се променят бързо.

Когато погледнем към Европа, можем да заключим, че рано или късно много страни ще тръгнат в същата посока.

Труден въпрос обаче е защо една държава е по-рано с подобно законодателство, а друга закъснява. Че Германия спира, разбираме от нацисткото си минало. Че либералната протестантска Холандия иска да бъде първа, също може би разбираме.

Но в Норвегия дебатът все още не е започнал. По-рано този месец главният редактор Вебьорн Селбек на християнския ежедневник „Даген“ написа, че едва за първи път чува партии, които призовават за разширяване в настоящата предизборна кампания. Но Норвегия в никакъв случай не е по-консервативна от Холандия. 

Въпреки това, широката тенденция към по-свободна евтаназия може да бъде обяснена. Просто погледнете това: Хората остаряват и грижите се подобряват. Освен това ценностите се променят: хората предпочитат сами да решават за живота и смъртта. И в основата се крие следното: Страхът от смъртта е изчезнал. Но за законодателите смъртта е материално явление.

В няколко страни християните, които се грижат за другите, се застъпват от благоговение пред живота. Те се справят добре. И понякога успяват да направят нещо смислено. Но в крайна сметка не успяват да променят курса.

Смъртта става сериозна само с осъзнаването, че Бог и човек се срещат след смъртта. След като тази идея вече не е жива в дадена култура, в най-добрия случай можете да получите допълнителни пари за палиативни грижи.

Ако искате да обърнете това ново законодателство за края на живота, трябва да се върнете към Произхода на живота. И това е надеждата на християните. Учете хората, че живият и свят Бог ги е създал и те отново ще ценят живота.

CNE NEWS