Да четем Откровение през различни очила

В продължение на години аз едновременно обичах и мразех книгата Откровение. До голяма степен това произлизаше от начина, по който бях учен да чета Апокалипсиса. Като тийнейджър гледах един филм, който описваше в детайли какво ще се случи с оставените на земята хора, след като истинските християни са „грабнати” на небето. По-късно четях книги, обясняващи пророчески сцените с насилие и съд в Откровение като действително описание на ужасите, които ще се случат преди Христовото завръщене. В резултат на това аз се научих да чета Откровение през едни пророчески очила. То беше книга с пророчества, които, ако са правилно разтълкувани, ще ни дадат описание сцена по сцена на последните събития. Тези очила ме оставиха уплашен и объркан. Затова аз се отказах да се опитвам да разбера Откровение. Дори след като изучавах богословие аз до голяма степен избягвах да поучавам и проповядвам върху тази тайнствена книга. Както се изрази един от моите ученици, Откровение се превърна в „слона в стаята” в канона на Библията. Знаех, че е там, но предпочитах да го пренебрегвам.

Смяна на очилата

Какъв беше моят проблем? Четях Откровение през погрешни очила. Моите пророчески очила ме караха да виждам Откровение най-вече като набор от предсказания за бъдещето. Подобно на мнозина християни аз се чудех какво може да каже то на църквата днес. Но какво би станало, ако сменим очилата? Ако например заменим пророческите очила с мисионерски такива? Ето какво имам предвид. Да четем Откровение мисонерски не означава просто да открием отделните текстове, свързани с мисия в него подобно на миньор, търсещ късчета злато. Това означава да приемем цялата книга Откровение като мисонерски текст.

Един мисионерски прочит на Библията, и по-конкретно на Откровение, задава два големи, важни въпроса. Първо, как Апокалипсисът свидетелства за Божията голяма цел за света, както и за ролята на църквата в това, което Той прави? Не по-малко ясно от всяко друго място в Библията Откровение показва, че Божията голяма цел е изкуплението и възстановяването на цялото творение, включително и хората, чрез Исус, закланото и възкръснало Агне.

Но има и един втори ключов въпрос, към който се обръща мисонерският прочит на Откровение. Как книгата екипира и подготвя християнските общности да се включат в Божията цел на изцеление и спасение на всяко едно ниво? Вместо просто да предсказва бъдещето Апокалипсисът приканва Божите хора да живеят, предвкусвайки бъдещето в настоящето. Ние правим това в нашия собствен контекст, култура и обстоятелства.

Да си представим света по нов начин

Тези очила за четене на Откровение пасват по-добре на формата, в която книгата е достигнала до нас. Макар Откровение да съдържа характеристики на библейско писмо и пророчество в по-голямата си част, тя принадлежи към един вид древни писания, наречени Апокалиптична литература. Това е вид литература, който ни кара да си представяме нещата, използвайки за това богат набор от символи и образи взети от света, в който е живял Йоан. За да разберете апокалиптичната литература трябва да използвате въображението си – нещо, кето никак не е лесно за голяма част от днешните християни.  

Това означава, че образите и символите, използвани в Откровение не следва да се четат като описания на буквални събития. Пророческите очила например може да настояват, че известната битка в Армагедон описва буквален конфликт, който ще се случи в една равнина в северен Израел или че „белегът на звяра” трябва да означава буквален физически имплант или татуировка, който позволява на човек да си купи мляко или безнин. Вместо това виденията на Йоан приканват читателите му да си представят света по нов начин. Йоан използва познати апокалиптични символи от своя свят, за да даде на християнските общности едно променено виждане на техния свят. Този алтернативен начин да виждат нещата, дава възможност на учениците на Агнето да виждат истински това, което Бог прави в света (Божията мисия) и как те самите могат да се включат в Божията мисия (мисията на църквата). Йоан ни дава възможност да видим крайната цел на Бога за творението, така че да можем да си представим по нов начин настоящата ни ситуация от тази гледна точка.

Например Откровение 7 ни показва една величествена картина на огромно множество от всеки народ, племе и език покланящи се на Бога ден и нощ (ст. 9-17). Това е нещо повече от кадър от бъдещето в небето. То ни показва идентичността на църквата и ни приканва сега – да бъдем една общност, която приема хора от всяка култура, раса език и народ независимо от поляризираните течения, които се вихрят около нас. Видението на Йоан също така ни дава една мисия да приканваме хора от всеки народ и език да се присъединят към хора на величаещите Бога като в същото време демонстрираме какъв ще бъде Божият народ в новото творение. Ние живеем като един „трейлър” на Божието бъдеще тук и сега.

Да въплътим новото творение

Четенето на Откровение през мисонерски очила ни освобождава от неоходимостта да се чудим как всяко от виденията на Йоан пасва на един и същ сценарий за последните времена. Вместо това то ни дава възможност да видим Божията любяща цел в света, която трябва да формира живота и мисията на християнските общности днес. Преди всичко Йоан показва изпълнението на цялостната Божия цел във видението на Новия Ерусалим в глави 22-22. Новия Ерусалим представлява разцъфването на човечеството и на цялото творение, докато Божието приъствие изпълва земята.

Две фрази особено добре обобщават Божията крайна цел за света. Първо една мисия фокусирана върху новото творение носи „изцеление на народите” (Откр. 22:2). Това изцеление е цялостно, докосващо всички рани, нанесени на човечеството от греха и злото. И ако църквата желае да живее като предварителна изява на новото творение сега, както Божий народ, тя трябва да бъде общност на изцеление и надежда в конкретните обстоятелства, в които се намира. Виждал съм как един бивш студент помогна за създаването на мрежа от такива изцелителни общности в областта, в която живееше в Германия. Те въплъщаваха бъдещето по множество начини за бездомните, бегълците, възрастните хора, тийнейджърите в риск, проститутките и невярващите. И докато правеха това, новото творение нахлуваше по улиците на града.

Второ, Самият Бог обявява целта на тази изпълнена с любов мисия в света – „Правя всичко ново” (Откр. 21:5). Тук всичко включва самото творение. На два пъти в Откровение 21 Новия Ерусалим слиза, за да се съедини с обновената земя (Откр. 21:2,10). В Апокалипсиса Божието бъдеще не означава заличаване на настоящата планета или бягство на християните от този свят като тайно са пренесени на небето. Новият Ерусалим означава процъфтявнето и възстановяването на цялото творение. Бог има план за земята, не просто за хората. Ако това е така, ние не можем просто да пренебрегнем огромните заплахи за творението от страна на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, както и от техния ефект въру хората в най-уязвимо положение. Ние трябва да разберем, че грижата за творението е един легитимен мисионерски призив, който заслужава нашата подкрепа и милитви.

Има още много неща, за които бих могъл да говоря. Има голяма разлика между това да четем Откровение през мисонерски вместо през пророчески очила. Да четем Откровение в светлината на Божията изцелителна, възстановяваща цел ни помага да чуем Божия призив към Божия народ в нашето собствено време и обстоятелства. То ни призовава да живеем като общности на свидетелство и поклонение, формирани по образа на закланото Агне. То ни приканва да станем предвкуване на това бъдеще, участници в Божия проект за обновлението на всичко съществуващо.  

Превод: Радостин Марчев