Защо пиша за „Евангелски вестник“

Когато редакторът Петя Зарева ме покани да напиша статия за  „Евангелски вестник“ преди няколко години, бях много ентусиазирана. Да чета статии във вестник, християнски вестник с новини за църквата от целия свят, беше много вълнуващо за мен.

Изобщо не предполагах за огромните усилия, които се хвърлят за написването на една статия по начин, по който хем да кажеш какво мислиш и чувстваш, хем да не нараниш нечии чувства, защото всички сме хора и се засягаме от различни неща.

С времето стилът ми на писане се промени. Омекна. Ако в началото съм била рязка, с всяка следваща статия се стараех да показвам Божието сърце, което копнее за всеки един от нас. Не само за хората, които не са Го познали. 

Защото много често изпадаме в онази заблуда, че веднъж повярвали, не ни трябва повече Христос. Ще си Го видим в Небето и толкова. И така се отделяме от това сладко присъствие на Този, Който ни създаде, защото ни искаше. Забравяме за Бащиното сърце, което чака да чуе гласа ни. Не защото не знае какво ще кажем. А защото просто иска да чуе гласа ни. Да чуе онази нотка на любов, която е вложил в нас. Да чуе онова спокойствие, което имаме, когато сме отпуснати в присъствието Му. Да усети желанието ни да бъдем с Него заради Самия Него.

…

Започнах да следя редовно статиите, които Евангелски вестник публикуваше. Всеки ден нова статия. С времето статиите на ден се увеличиха, а по време на празниците бяха по 4-5 на ден. Днес са по толкова и в делничните дни. Всяка статия е от различен човек с различен стил, с различни мисли, с различен поглед за дадена тема, но всяка една статия води към Исус. Към кръста. Към Жертвата. Към Любовта Му. Към прошката и Божието приемане.

Имаше статии, които издигаха духа ми. Статии, които съкрушаваха. Статии, които са ме карали да виждам определени неща от друга гледна точка и са ме размисляли. Новини за страдащи християни, които са ме карали да се застъпвам за тях и да бъда благодарна, че живея в мирна страна и свободно изповядвам вярата си.

В един момент си дадох сметка, че ние сме едно семейство. Едни са от южната част на Царството, други – от западната. Шегувам се. Но сме едно семейство. С един Баща. С една Любов.

Знаете колко е хубаво, когато получим новини за роднини, които не сме виждали и чували отдавна. Да разберем, че са добре, въпреки препятствията, които са преодолели. Че са останали заедно, въпреки трудностите. Вълнуващо е да чуеш, че в семейството има нови попълнения… 

Това е нещото, което прави този вестник толкова ценен и нужен – свързва те със семейството ти. Помага ти да върнеш вярата си, когато си паднал долу. Помага ти да разбереш, че не си сам. Че членове от семейството ти имат нужда от помощ и ти заставаш в пролома за тях и ги издигаш пред Трона…

Честит рожден ден, 

„Евангелски вестник“!

Честит рожден ден, семейство!