На какво ме учи моят син?

Годините много бързо минават. Сякаш беше вчера, когато моят син Божидар се роди. Аз го държах в ръце и наистина не знаех какво предстои. Но се чувствах

готов да дам всичко от себе си, за да бъда този баща, който вярвам, че трябва да бъда. Седем години след онзи прекрасен момент, мога да се върна назад в

мислите си и да преценя до колко съм се справил и на какво моя син ме е научил.

Това, което си поставих за цел във възпитанието му е да споделя вярата си в Бога с него. Исках той от мен да научи кой е Господ и какво е направил за него.

Най-важното, което исках да знае е, че Бог го обича и че и той може да Го обича. Освен, че му четях от детската Библия и заедно гледахме детски християнски филми, аз го учех и как да се моли. Понякога се случваше така, че по време на игра да се удари някъде или да се разболее от някой вирус в детската градина; да го заболи коремчето. В такива моменти първото, което му предлагах, е да се помоля за него. Казвах му, че Бог го обича и че Той ще му помогне, като го излекува. Освен това се стремях да полагам всички грижи, от които има нужда за да оздравее.

След известно време Божко започна сам да идва при мен и да иска да се моля за него. Дори започна да ми предлага и той да се моли за мен. Докато аз се опитвах да го уча да вярва в Бога, започнах да виждам, че и той ме учи да вярвам в Него. В моментите, когато не се чувствах добре или нещо ме болеше; едно от първите

неща, които правих е да му казвам, че имам нужда той да се моли за мен.

В един момент разбрах, че моят сим има вярата, че ако се помоли, след една минута всичко ще се оправи. Аз също вярвам, че всичко ще се оправи, но изглежда нямам вярата, че след една минута ще се случи. Често пъти той ме пита веднага след молитвата дали вече съм се оздравял. Ако му кажа, че не съм, се моли втори път

за мен. След това отново ме пита как се чувствам.

Много често Господ отговаря веднага на молитвите му, което мен ме изненадва. Тогава аз се замислям, кое ме спира да вярвам по неговия детски начин? Когато ме вижда, че съм тъжен, синът ми идва при мен и ми казва, че всичко ще се оправи. Без да знае кое ме трежови и за какво мисля, той има вярата, че Господ всичко ще оправи. Не, че аз нямам тази вяра, но изглежда твърде много премислям как ще се оправи. Докато Божко ме учи, че е достатъчно да вярваш и не е нужно да премисляш винаги всичко.

Нали аз го научих, че Господ го обича и е добър. Сега той ми го напомня, когато вижда, че аз съм погълнат в мислите си. Изглежда моят син ще продължава да ме учи и аз се радвам, защото осъзнавам, че не знам всичко. По всичко личи, че Господ употребява него за да ме научи да имам повече вяра. Не се срамувам да го призная, даже това ми носи радост. На какво още той ще ме учи аз не зная. Обаче със сигурност не искам да пропускам нито един миг, в който мога да науча нещо от него.