БИТИЕ, глава 3:14
ПРОКЛЯТИЯТА: МИТОВЕ, РЕАЛНОСТ И ИЗХОД
„Тогава каза Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си сред всички животни и сред всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.” (Битие 3:14)
Макар темата за проклятията да се появява още в зората на човешката история, тя остава обгърната в суеверия и неразбиране – дори за онези, които днес плашещо се опитват да се занимават с „разчупването им“.
Какво всъщност е проклятието?
То е предопределяне на зла съдба, неотменимо наказание и възмездие.
Но тук е критично важната истина: единственият, Който има властта и правото неотменимо да определя съдбата на човека, е Бог! Никой друг човек или личност – духовна или физическа няма силата да определя съдбата на онези, които проклина. Затова всеки, който живее в страх от проклятия, може да си отдъхне. Единственото проклятие, от което си струва да се страхуваме, е съдбата, определена от Бога, и онази духовна сетнина, която сами навличаме върху себе си чрез собствените си избори.
Какво всъщност се случи в Едем?
Ако прочетем внимателно 3-та глава на Битие, ще забележим нещо изключително важно: Бог не прокле нито мъжа, нито жената. Той прокле единствено старовременната змия (сатана) и самата земя. За сатана бе определена вечна и неотменима присъда, а за земята – бъдещо огнено обновяване.
- За жената: Бог не изрече проклятие върху нея. Вследствие на първородния грях обаче, жените загубиха неограничената си свобода, съвършеното хармонично равенство с мъжа и безболезненото раждане:
„Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и онзи ще те владее.“ (Бит. 3:16)
- За мъжа и земята: Поради човешкото непокорство, земята загуби от първоначалното си плодородие. На мъжа, чиято отговорност бе да я пази и обработва, Бог каза:
„…със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда… С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята…“ (Бит. 3:17-18)
Законът за следствията от греха
Творецът не прокле хората, а ги остави да понесат последици от решенията на свободната им воля. Понякога наричаме това „проклятие“, но всъщност то е Божественият принцип на отговорността.
В духовния свят действа закон, подобен на физичния закон за запазване на енергията: злотворната енергия на греха не изчезва в нищото. В затворената система на нашия паднал свят грехът неизбежно се видоизменя и се връща като разруха – първо върху самия извършител, а след това и върху цялото му обкръжение, преминавайки дори в следващите поколения.
Натрупаното зло от Адам до днес е огромно. Затова днес живеем в болно, жестоко и изпълнено с кризи общество, сред огорчено поколение, в държава с разклатена икономика, необуздана корупция и неработещо правосъдие…
Всичко това наистина прилича на едно голямо проклятие, но си е следствие на собствените решения и поведение!
ИМА ЛИ ИЗХОД?
Слава на Бога – да! Има изход, но той е само един: живата вяра в Исус Христос – Божия Син.
Библията ни дава най-великата надежда:
„Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас…“ (Галатяни 3:13)
Той пое върху Себе Си цялата тежест, целия дълг и цялото възмездие на натрупания грях, за да бъдем ние свободни.
(А колкото до неомъжените дами… радвайте се, вие за момента сте абсолютно свободни от мъжката власт! 
)
