Как Бог си спомня за Своя народ?

Първата част можете да си припомните тук.

Ключови библейски примери за това как Бог си спомня за Своя народ

В разказа за Содом и Гомор градовете са разтърсени от брутално насилие и несправедливост. Бог казва, че ще сложи край на всичко това с огромен огън, който, подобно на потопа, ще бъде невъзможен за оцеляване. Но, както стори със семейството на Ной, Бог и тук осигури начин за спасение на своя народ. Вместо да вали вода, от небето вали огън, а човек на име Лот следва Божиите инструкции за спасение. Повествованието се променя рязко, когато четем, че „Бог си спомни за Авраам“ (Бит. 19:29). Текстът подчертава, че Бог все още действа според обещанието си. Накрая Бог спасява племенника на Авраам, Лот. Той избягва опустошителния огън и се заселва на една планина (Бит. 19:29-30). Вижте приликите между тази история и разказа за потопа в таблицата по-долу.

Начало на човешкото зло и Божието избавление                Бог си спомни                                            Избавление

ПОТОПЪТ                                                                                     БИТИЕ 8:1                                                   БИТИЕ 8:4

* Човешкото зло "унищожава" земята.                                        "Тогава Бог си спомни за Ной                    Ковчегът акостира на планината

Бог "унищожава" творението с потоп.                                         и за всички негови живи същества,           Арарат и Ной принася жертвен принос

                                                                                                        и за всичкия добитък, всички, които          в благодарност.

* Ковчегът е средството за спасение                                           бяха с него в ковчега."

  от потопа и осъждението.

* Бог избавя Ной и близките му.   

СОДОМ И ГОМОР                                                                          БИТИЕ 19:29

* Мъжете от Содом правят опит                                              Когато унищожаваше градовете               А Лот заедно с двете си дъщери

за масово изнасилване.                                                            Бог си спомни за Авраам.                           напусна Сигор и заживя в планината

* Къщата и вратата на Лот са средството                              Той спаси Лот от гибел, когато                   заедно с дъщерите си, където пиян 

  на избавление от потопа на злото.                                           унищожаваше градовете, където

* Бог решава да унищожи града, но да избави                          Лот живееше.

   Лот. 

В разказа от Изход, Египет е виновен за избиването на цяло поколение момчета и поробването на милиони евреи в продължение на повече от 400 години. Божието избавление започва, когато бебето Мойсей е спасено чрез „ковчег“ („теба“, същата еврейска дума, използвана за кораба на Ной; виж Изход 2:2-3 и Битие 6:14), и тогава „Бог си спомня“. Моделът се повтаря! Когато „Бог си спомня за завета Си с Авраам, Исаак и Яков“ (Изход 2:23-25), Той отново изпълнява обещанието Си да благослови и запази живота. Вместо потоп или огнен дъжд, върху Египет се изливат различни язви, които слагат край на насилието и убийствата, докато Мойсей извежда робите от Египет, в безопасност (и на суша) през водите на Червено море.

Забележете как във всяка от тези истории  авторите първо показват човешкото зло, достигнало непоносима точка на прелом. Бог вижда жестокостта, изпитва дълбока скръб и след това „си спомня“. Когато авторът ни казва, че „Бог си спомни“, библейският модел ни напомня, че Бог ще действа. След това забележете как първите Му действия приличат на разрушение (например потопът), което е болезнено за всички. Но в разгара на тази болка, когато е естествено да се усеща, че Бог е забравил и изоставил всички, авторите ни напомнят, че Бог наистина помни обещанието си да донесе живот.

Всеки пример ни показва как Бог помни и скърби с народа Си по време на страданията им в нашия разбит свят. И макар че отнема време и понякога нещата се влошават, преди да се подобрят (например Изход 5:19-23), Той е решен да спаси и изцели (виж Изход 6:1-8).

Чувството, че си забравен

С разгръщането на отделните истории много герои и дори цели общности, описани в Стария завет, постоянно се чудят дали Бог наистина ги помни или ги е забравил и изоставил. Поколения страдат, заради империи на потисничество и опустошения, подобни на потоп. Дали техният Бог е все още същият Бог, който спаси предците им от войските на фараона? Псалмистите понякога записват въпросите си в молитви и се борят с болката от обстоятелствата, в които се намират. Но псалмистите непрекъснато изразяват вярата си, че Божията доброта и обещание остават същите. Бог е достоен за доверие и ще продължи да бъде такъв (например Пс. 77:7-20).

Древните пророци също се присъединяват към разговора, призовавайки Бога да си спомни характера Си и да ги избави от бедите. Авакум се моли: „Докога, Господи, ще викам, а Ти няма да чуваш, ще викам към Тебе за насилието и Ти няма да избавяш?“  (Авакум 1:2).

Пророк Исая уверява своя народ, че Бог не ги е забравил. Той ги помни постоянно и с голяма грижа, както майка помни своето бебе (вж. Ис. 49:14-16) и ще ги въздигне, за да започнат нов живот (Ис. 44:21-26).

Всички еврейски Писания ⏤ Законът, Поетическите книги и Пророците⏤образно свидетелстват за начините, по които Бог вярно продължава да си спомня обещанието да спаси своя народ. И това повтарящо се, систематично наблягане ни помага да знаем и да вярваме, че Той ще продължи да го прави. Новият завет подхваща точно тази тема, като ни води към крайното значение на Божието спомняне: раждането на Исус.

В Исус Бог си спомня за всички хора

Лука започва своето Евангелие с ангел, който казва на Захарий, че неговата безплодна съпруга ще роди син – Йоан, който ще подготви пътя за Месията. Когато това се случва, Захарий (чието име означава „Бог си спомни“) изрича благословия, с която описва, че идването на Месията е, защото Бог си спомня за Своя завет (Лука 1:72). По подобен начин Мария почита Бога с поетична молитва, след като научава, че е заченала Месията, Исус. Тя възхвалява Бога за това, че си спомня за Своята милост и помага на Своя народ (Лука 1:54-55).

И в двата случая Лука описва пристигането на Исус на този свят като акт на Бога, който си спомня за Своя завет да спаси народа си. И точно както моделите в Стария завет, започващи от ключовия момент с Ной, Божието спомняне означава, че планът Му за осигуряване на живот на новото творение е в действие.

Когато Исус става все по-широко известен, виждаме как Бог отваря небето, за да може Светият Дух да слезе върху Исус „в телесна форма като гълъб“ (Лука 3:22). Когато четем разказа на Лука през призмата на историята на Ной, виждаме как Светият Дух, който почива върху Исус, когато Той се издига от водата на кръщението, е подобен на начина, по който гълъбът на Ной почива върху него и сигнализира, че има добра земя за човечеството, за да започне отново живот. Исус, подобно на Ной, се превръща в символ на Божието спомняне, особено що се отнася до Божиите спасителни и избавителни действия за човешкия живот.

„Спомнянето“ води до ново сътворение

Исус е новото начало на човечеството. Той е новият ковчег, който запазва живота ни в хаоса и смъртта, и е новоизмитата земя, където човечеството може да започне на чисто. Той е новият Мойсей, който все още ни спасява от робство към свобода (както трябва да прави един добър Мойсей), но предлага повече, отколкото Мойсей би могъл да предложи.

Светият Дух, Който почива върху Исус в началото (вж. Йоан 1), е същият Дух, който се излива върху Неговите последователи. Точно както Божият Руах отдръпва водите на потопа и сигнализира за ново сътворение (Бит. 8:1), така и вятърът на Божия Дух сигнализира за началото на ново сътворение (Деян. 2:1-4). Докато небесният огън измива несправедливостите на Содом и Гомор, огънят на Светия дух в Деяния 2 очиства учениците на Исус, за да живеят свободни от греховете, които поддържат несправедливостта. Неговият Дух овластява учениците Му да си партнират с Него в разширяването на живота на новото творение, като помнят и отразяват Неговата доброта и милосърдие към света.

Докато наблюдаваме историята на Библията, научаваме, че Божието спомняне за обещанието Му често се превръща в повратна точка от смърт към нов живот. Тъй като Бог помни обещанието си да спаси човечеството, Той спасява Ной от една убийствена култура, семейството на Авраам от неописуема несправедливост и милиони израилтяни от робство.

Тъй като Бог си спомня, Той се превръща в човек – дърводелец от Назарет на име Исус. Тъй като Бог си спомня, Самият Исус преминава през жестокия потоп на осъждението и поема язвата на смъртта, за да ни спаси. Защото Бог си спомня,  можем да бъдем измити от насилието, което живее в нас, и да започнем нов възкресен живот с Бога.

Но както всички хубави неща, този новосъздаден живот ни предизвиква и ни формира по неочаквани (понякога неудобни) начини. Ние търпим загуби, докато си партнираме с Божието изкупително дело. Подобно на псалмистите и ние имаме своите въпроси, страхове и съмнения, когато виждаме и преживяваме мъките на този свят. Заедно с пророците се питаме: „Докога?“ и се борим да намерим утеха сред настоящите си обстоятелства, като си припомняме истории за това как Бог е дошъл в миналото.

Има надежда – Бог е любящ създател и изцелител, който не ни забравя и не ни изоставя, а си спомня. Макар че всичко това очевидно отнема много време, Бог продължава да ни движи от "унищожаване" на сътворението  към ново сътворение и ни кани да участваме заедно с Него. Да станем заедно с Него партньори в обещанието да си спомняме, партньори, които не покваряват и не вредят, а вместо това благославят и изцеляват – човешки същества, които се присъединяват към Божието пресътворяващо дело на благославяне и възстановяване на живота.

Оригиналният текст се намира тук: https://bibleproject.com/articles/if-god-remembers-does-he-also-forget/

ПРЕВОД: ПЕГИ БОНОВА