27 Януари / Матей
прочит за деня: Матей 8-10 глава ВЪРВИ СЛЕД МЕНЕ В девета и десета глава от Евангелие според Матей Исус призовава своите ученици. Той ги води, учи ги, дава им пример какво да правят. Днес призивът на Исус към Матей „Върви след Мене!“ важи и за всички нас, които сме повярвали в Него. Сигурна съм, че…
27 Януари / Матей
прочит за деня: Матей 8-10 глава
ВЪРВИ
СЛЕД МЕНЕ
В девета и десета глава от Евангелие според Матей Исус призовава своите ученици. Той ги води, учи ги, дава им пример какво да правят. Днес призивът на Исус към Матей „Върви след Мене!“ важи и за всички нас, които сме повярвали в Него.
Сигурна съм, че с голяма радост сме откликнали на този призив, както Матей: „стана и Го последва“. Но се случва, след като сме повярвали, неусетно да изгубим прицелната си точка. Улисани в многото задачи, постоянното бързане, безкрайните списъци със задължения и идващите към нас трудности, попадаме в категорията на хора, с „натежали от житейски грижи сърца“.
Аз прекарах известен период от време в тази
категория след като родих първото ни дете. Тогава вълните на житейските
проблеми ме заливаха с такава честота, че ми оставяха само един кратък миг да
се издигна до повърхността, за да поема дълбоко въздух и отново да бъда
потопена. Вълна след вълна – боледувания, загуби, трудни ситуации с любими
хора, финансови затруднения, физическо и душевно изтощение, бебе, което
разнасяхме от лекар на лекар.
„Какво се случва с мен? Какво става с бебето? Не мога да издържам повече…” Мислите и въпросите ме връхлитаха неканени и завземаха ума ми. В тези моменти на суматоха сякаш знанието, че Исус върви пред мен и ме води през всички тези ситуации, беше замъглено. Това беше време прекарано „в пустинята”, което произведе „добър плод”. И днес съм уверена, че няма значение дали пътят е гладък или неравен, черен, или дори има ли обособен път, Водачът ми е Един и е до мен. Той иска да Му се доверя, да не спирам да Го следвам, да не се отказвам и най-вече да не се влияя от чувствата си, а от знанието Кой е Той.
Понякога случващото се е толкова тежко, че ни е трудно да повярваме, че Бог го допуска. Но можем да бъдем сигурни, че щом Исус ни е призовал, Той непременно ще ни преведе през всичко. И днес Той ни казва: „Следвайте ме! Аз зная пътя, зная къде ви водя. Не губете вяра! Укрепете се в Мен, защото „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът”.
Николета
Ботева
