На Велики Четвъртък: трапеза, предателство и среднощен съд
![]()
Велики четвъртък!
Нощ е!
В Горницата светилниците са запалени. Дванадесетте апостоли седят в мълчание.
– Един от вас ще ме предаде".
Учениците уплашени, питат:
– Да не съм аз, Господи?
Юда става и изчезва в тъмнината на ноща.
Не спят и членовете на Синедриона. Издава се тайна заповед на войниците…
Апостолите са приели от Господ Исус чашата с вино и хляба. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя.
– Да не се смущава сърцето ви, – казва Господ. – Нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих.
Изпявайки пасхалния псалм, напускат дома и навлизат в Гетсиманската градина. Там цари мрак.
Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Исус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас:
– Ава, Отче! За тебе всичко е възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не както аз искам, а както Ти.
В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. Казва им шепнешком:
– Когото целуна, Той е! Хванете Го!
Войниците се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват в градината…
– Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им лица. Юда се хвърля към Исус и Го целува.
Обкръжени са.
– Кого търсите?
– Исуса Назарянина.
– Аз съм.
Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и завързват ръцете Му.
Петър се хвърля с меча си, но Господ не иска кръвопролития.
– Сега е вашето време и властта на тъмнината, – казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват.
А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у първосвещеника, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, въпросът на Каиафа:
– Ти ли си Месията, Синът на Благословения? и твърдия отговор в тишината:
– Аз съм!
Утро е. Христос е пред Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на духовните водачи, той е готов да освободи затворника, който му се струва безобиден мечтател.
– Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината, – чува Пилат и се усмихва:
– Какво е истината?
Той не вярва в нея. Той вярва само в силата на златото и войниците. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света.
Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар. Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува.
И Пилат си умива ръцете.
Вашият коментар