В търсене на радост

Търсенето на радост в живота е инстинкт, който като деца носим напълно неосъзнато. Той е кристално чист и незасегнат от злите помисли, които впоследствие ни се прибавят. Всеки от нас е изпитвал в зрелостта си, поне за броени мигове тази всепоглъщаща и озаряваща детска радост. Когато се върнем назад в чистотата на детските си спомени, ще открием, че често тя е била неосъзната и толкова спонтанна, че може да ни изглежда напълно безпричинна.

Физическата проява на радост раздвижва всички заспали енергии около нас. Нейната способност е да променя перспективата в погледа ни към живота. Тя дотолкова осветлява нещата в живота ни, че е възможно тези, които до вчера са ни изглеждали невъзможни, притеснителни или дори страшни за изживяване, сега да са толкова обаятелни и желателни.

Дори неосъзнато чрез вградените в нас инстинкти като зрели хора ние продължаваме да търсим изворите на безпределната радост. Понякога това толкова ни затруднява, заради обкръжаващия ни злостен свят, че ние търсим извора ѝ, чрез всякакъв емоционален допинг и физически субстанции. Моментното отпускане се бърка с чистата проява на радост и може да залъже човека, че е възможно и по този начин. Не, не възможно!

Ето нейното определение в тълкувателните речници: “Радостта е положително чувство, емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение, възбуда.” Виждаме, че радостта е емоция, която изцяло е в положителния сегмент. Нейното проявление се включва в духа ни, когато той се усеща удовлетворен. Погрешното ни мислене е, че ако задоволим “душичката си”, тя ще се възрадва до толкова, че ние ще можем да привдигнем сърцата си. Затова и обикновено търсим нейното задоволяване, което знаем е невъзможно заради ненаситния характер на плътта и нейната кратковременност.

Да търсим удовлетворението на духа си е значително по-трудно занимание и пак по човешки опитваме през всякакви практики да стигаме неговото извисяване и “нирвана”. Хората, които са наградени с духовни дарби свише и могат да изявяват тяхното физическо проявление. могат до голяма степен да осъзнаят духовните си възприятия и реално да усещат присъствието на Духа. Изкуството във всичките му форми може да бъде физическа проява на това благоволение.

Истината е, че абсолютно всеки човек е дарен с определени духовни заложби, които да правят живота му тук по-добър като организация и усещане. Нуждата да се осъществим е изконна и когато тя е свързана директно с дарбите, които човек осъзнато носи, нейното проявление е силно забележимо. Спокойният дух се проявява успешно, когато е директно във връзка с Отец ни. Тогава човекът може да усеща не само вътрешен мир и хармония в душата си, той ще живее благодатта, която Свише- Бог е определил за всеки от нас.

“Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.”

2 Петър 1:2

Това състояние се определя като чиста радост и може да ни прави не само устойчиви и силни сред обществото ни, а ще ни носи истинско удовлетворение от живяната пълноценност.

„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила”

2 Петър ‭1‬:‭3‬

Познал веднъж това състояние на всеизпълваща радост, човекът изпитва нуждата да запази този най-скъпоценен дар. Той е познал духом обещанията дадени нам от Божественото проявление и е в готовност да отразява Неговата Светлина. За хората около такъв човек е изключително зареждащо неговото присъствие. Той до толкова изпълва техния живот, че може да се случи приемниците на тази радост да изпаднат в зависимост от него. За съжаление, тази зависимост е изключително притискаща и не след дълго хората губят не само получаваната радост от контакта си, но може да загубят или затворят (за себе си) самия човек носещ им тази топлина.

Това се случва, защото някои хора, които искат да бъдат просто ползватели, не осъзнават, че тази радост се преумножава и предава когато самите те я отразяват и предават нататък, след като веднъж са я приели. Изгубването на контакта с истински духовната радост не е невъзобновяем. Всеки човек може да изпадне в моментно подобно състояние. Важно е да познаваме същността и Източника, Който може във всеки момент да ни отдаде прилив на божественото Си проявление, когато сме се изгубили и объркали. Бог е верен!

„Чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света.”

‭‭2 Петър‬ ‭1‬:‭4‬ ‭

Разбира се, достъпът до тази всеизпълваща ни радост, която не може да се набави по физически път, е даден за всеки човек, който може да избере и отстои решението си. Нужно е прозрение, разкаяние и чисто пожелание-молитва, за да влезем в Божието присъствие и да се отдадем на Неговото влияние. Господ ще ни пречисти и зареди със Своята радост, ще ни изпълни и ще даде посока на нашите търсения, както и смисъл на нашия път в радост и изобилна благодат!

„То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.“

2 Петър‬ ‭1‬:‭5‬-‭7‬

Осъзнали смисъла и причината, поради които ние търсим и отдаваме радостта от живота си тук ще можем да живеем тази Любов, която е божествена и зареждаща не само за нас самите, а за целия обкръжаващ ни свят! Нека не се страхуваме, когато някои ни притиска, търсейки заряд от нас. Ако и когато ни е дадено ние имаме Божието изобилие от Него, така че да е достатъчно за всеки в света ни. Важно е, обаче да не пилеем и да не хвърляме на “прасетата бисерите си”, защото те могат само да омърсят душата, която уж е придадена (по предопределение) до тях за спътник.

Бог е в контрол, Той знае на кой – кога и до колко да даде и да отнеме! Търсейки радостта тук и сега, нужно е първо да се отнесем до Него с разкаяние и мисъл за прошка относно всичко, което може да сме объркали подведени и заблудени от тъмнината в нас. От там нататък Господ по благоволение ще подреди пътя, обстоятелствата и хората около нас, за да ни даде посоката, където да Го открием в пълна Радост и хармония, чрез Него, от Него и в Него! Велик е нашият Господ Бог!