Смело към бъдещето с Бога – интервю с годениците Мики и Гошо от Бургас

Скъпи читатели, имаме удоволствието да ви запознаем с годениците Мики и Гошо от Бургас. Мики е начална учителка в школа по английски, а Гошо е мениджър в пицария “Доминос” в красивия морски град. И двамата служат в църква “Благовестие”, като са активни включени в работата с децата и юношите.

ЕВ: Скъпи Мики и Гошо, приемете нашите сърдечни благопожелания по случай Вашия годеж! Колко вълнуващо! Разкажете ни, моля, как се стигна до заветното „ДА!“. Знаем, че за мъжа е трудно да попита, защото иска да е сигурен в очаквания отговор. 

Гоше, колко време ти трябваше да попиташ?

Мики, лесно ли беше да кажеш „Да!“?

Гошо: За да бъда напълно честен, аз бях готов да предложа брак на Мики още от ден първи. Разбира се, не го направих, щеше да е изключително прибързано, все пак и за двама ни това беше едно напълно ново преживяване – да бъдем в предбрачно взаимоотношение. Търпеливо си изчаках и с най-голямо удоволствие опознавах бъдещата си съпруга. И колкото повече я опознавах, толкова повече решението ми се затвърждаваше. Почти от самото начало на нашата връзка аз започнах да спестявам пари за годежния пръстен и след няколко объркани размера и пренаредени планове за предложение, девет месеца след началото на връзката ни най-сетне паднах на едно коляно и гълтайки си по-голямата част от речника – изрекох думите. Слава на Бога тя каза – ДА , въпреки полуизговорените и сдъвкани от мен думи и треперещите ми крайници.

Мики: Предполагам, че мечтата на всяко едно момиче е да намери своя „принц“ и да се омъжи за него, така и аз нямах търпение това да се случи. В самия момент на предложението, първата ми реакция беше „наистина ли“ и вече след известно време на осъзнаване, успях да отговоря с „да“. С Гошо се познаваме от 4 години. Той ми е казвал, че още от началото на нашето запознанство ме е харесал, но аз нямах същите виждания като него. Така че имаше период, в който и двамата трябваше да станем подходящите партньори един за друг. Гошо винаги ми е правил впечатление заради силната му връзка с Бога и отношението му към служението. Смятам, че мога да науча много от него, а и това беше главен критерий за мъжа до мен: да може да ме приближава до Бога и заедно да вървим по този път силни и здрави. 

По това време аз се занимавах с детското и тийнейджърското служение (като помощник) в църквата, а след време и той се присъедини към екипа за децата. Като жена, която си мечтае един ден да бъде майка, веднага ми направи впечатление красивото му сърце и неговата искрена обич към дечицата. Така с годините на приятелство, успяхме да се видим във всякакъв вид ситуации (което според мен за една връзка е много важно – да познаваш как реагира човекът до теб, когато организирате нещо, когато е под напрежение, когато е спокоен и т.н). 

Преди да започнем официално да ходим, беше малко гоненица: той се опитваше да ме спечели, а аз го отхвърлях поради мои нереалистични представи и глупави „изисквания“ за мъжа до мен. Фокусирах се върху много дребни детайли, които не бяха важни, но един ден, докато преминавах мислено пред списъка ми с критерии, чух Бог да ми казва: „Добре, ами къде отиват важните неща? Не искаш ли да е добър съпруг, да обича децата, да обича теб, да е ентусиазиран за Словото и да иска да създаде богоугодно семейство? Хубаво е да искаш да свири на китара, но замисли се, наистина ли това е по-важно от всичко друго?“. Така, не след дълго време, проведохме разговора и започнахме пътя си заедно.  Да кажа „Да!“ стана много по-лесно, след като бяхме изградили солидно приятелство и доверие един към друг.

ЕВ: Филмите на Hallmark Channel ни облъчват с две контрастни идеи: партньорите или си допадат във всичко, за да се съберат, или пък „се конфронтират“ непрестанно, защото противоположностите се привличали.

Какво мислите вие?

Гошо: Според мен уравнението е просто. Налице ли са двама души, достатъчно зрели, за да знаят какво искат и да поемат лична отговорност за избора си, достатъчно зрели, за да знаят и приемат, че срещу тях стои човек със слабости, силни и слаби страни. Готови да се жертват за доброто на другия и готови да се променят те самите, вместо да се опитват да променят партньора си. Боещи се от Бога и обичащи Го, за да не превърнат човека или взаимоотношението в идол – тогава имаме чудесна почва за успех. Виждаме това, върху което се фокусираме и в наши ръце е дали ще се взрем в доброто у другия и ще го поливаме, за да расте, или ще гледаме на лошото и ще сочим с пръст, търсейки изходен път, вместо да се огледаме в себе си и да поискаме помощ от Господ.

Мики: Когато се сгодихме и хората малко по малко започнаха да разбират за новината, почти всеки съвет, който чувахме заедно с пожеланията, беше „Ключът е в компромисите“. Определено не харесваме винаги едни и същи неща, но никога не съм усещала този натиск или налагане на мнение от негова страна. Смятам, че сме изключително разбрани и спокойни хора. Разбрали сме се, че ще си споделяме всичко, което мислим или ни притеснява. Чувала съм много хора със същата нагласа, но не и с готовност да го спазват наистина. Всеки трябва да приеме различията на другия и да се опитва да не се разочарова, когато не съвпадат с неговите виждания. Обичам да разказвам някакъв мой женски проблем на Гошо и той да ми каже: „Виж, скъпа, не мога да те разбера напълно или да усетя какво чувстваш, но да знаеш – до теб съм и те подкрепям. Какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре“. На мен това ми стига. В такива моменти, въпросът дали харесва да яде моята любима храна или не, няма никакво значение. В началото на връзката ни, открихме книгата „101 въпроса, които да зададете, преди да се сгодите“. Тя много ни помогна за започването на качествени разговори, които може би никога нямаше да се досетим да отворим. С времето си споделяме кой с какво виждане е и преценяваме докъде ни е добре да се съгласим с мнението на другия. Държим се за ръце, когато обсъждаме казуси, което някак намалява шанса да се скараш с човека пред теб (полезно е, а и е знак на любов). Разбира се, за важните въпроси за живота сме на една вълна и се подкрепяме. Приличаме си и обичаме да правим всичко заедно. 

ЕВ: Защо е толкова важен периодът на годеничество?

Гошо: За да се изгради една солидна основа на сигурност, уважение и любов, на която после да започнем да строим брака си. Изграждане на повече допирни точки и познаване на другата личност както интелектуално, така и емоционално.

Мики: Единствената разлика, която усетих, когато се сгодихме, беше, че го заобичах още повече. Осъзнах, че това наистина е моят мъж и аз имам отговорността да се грижа за него, да му предоставям благоприятна и спокойна среда, в която да се развива и да бъде това, за което Бог го е призовал да бъде. С две думи, партньорството ни отиде на следващото ниво. Но иначе, цял живот ще се опознаваме повече и повече, така че годеничеството е период, през който трябва да се премине. 

ЕВ: Има ли качества у евентуалния партньор – кандидат за женитба, които непременно трябва да присъстват, когато един християнин си търси съпруг или съпруга?

Гошо: Това, което аз лично търсех у бъдещата си съпруга и което насърчавам младите мъже, е да търсят човек с истинска връзка с Бога. Да Го обичат повече, отколкото обичат теб и имащи плодовете на това тяхно взаимоотношение. Знам, че това е общоприет отговор сред нашето общество, но е и много често пренебрегван съвет. Човек лесно може да види красива жена, да хлътне и през неговите очи тя става ангел. Обаче чувствата заслепяват. Спри, отдръпни се и гледай. Има ли любящо сърце към хората, как се държи с тях? Поставя ли чуждите нужди над своите? Как се държи с родителите си? Мързелив или работлив човек е? В Словото има още куп добродетели, които могат да ни бъдат в помощ при трезвия избор, но най-голямата заповед е добро начало.

Мики: Израснала съм в християнско семейство и съм дъщеря на пастир, нещото, което търсех и намерих в Гошо е, гладът към Бога. Исках да знам, че ако случайно нещо се случи и се отклоня или просто започна да живея мързелив християнски живот на рутина, но без никакво развитие, ще има кой да ме дърпа и мотивира с примера си. Друго: да се радва с мен на постиженията ми и да ме подкрепя. Вярвам също, че един голям човек трябва да е оставил в детството си умението да се сърди, обижда или ядосва за малки неща, така че Гошо и в това се справя повече чудесно. 

ЕВ: На какъв принцип избрахте вашите кумове и имахте ли единодушие при избора? Какво научавате при всеки подобен „малък“ избор, като се има предвид, че организирането на една сватба е свързано с напрежение?

Гошо: Кумовете ни са най-близките ни приятели. Още от преди да сме заедно и двамата ги чувствахме като семейство , дори да не се виждахме често с тях.  Никога е нямало избор реално, ние си знаехме, че ще са те от самото начало. А за това колко добре се уча на търпение, изслушване и уважаването на мнението на годеницата ми при вземане на решения – благодаря на Бога. Вкусовете ни се разминават по много критерии, по много въпроси имаме различни мнения, но когато любовта надделява над това да си прав и да стане на твоето, се получават нещата. Изслушване, уважение и с щипка смирение помага за осредняване на вкуса при изборите.

Мики: Без дори да го изговорим в началото, някак и двамата знаехме кои ще са ни кумове. По отношение „напрежението“ по организиране на сватба, не бих казала, че има изобщо такова. И двамата сме много спокойни хора, чиито вярвания са, че щом като сме с Бога, значи всичко ще се нареди. Не даваме на някакви малки неща, които често биха „съборили“ двойките, да застанат между нас, а и сме свикнали бързо да се извиняваме и да търсим обратно другия човек. Родителите ми са ме възпитали да се доверявам на Бога, а когато знам, че и Гошо е на същото мнение, и работи по същата система, всичко е повече от перфектно.

ЕВ: Как ще мотивирате ваши връстници, които си мислят, че бракът е твърде труден, за да се решат на подобна важна стъпка?

Гошо: Вярвам че точно бракът е най-добрият инструмент в ръцете на Бога, с който Той ни изостря и усъвършенства. Най-добрият инструмент, чрез който да покаже наяве цялата ни мръсотия и да ни предизвика да се осветим. Най-доброто средство, чрез което да ни подтикне да пораснем, да узреем до мъжете и жените, които сме създадени да бъдем и да елиминира егото ни. Ако наистина искаш да пораснеш, бракът е добра стъпка към това.

Мики: Няма как все още да говорим за брачните взаимоотношения, тъй като не сме заживели заедно, но бихме казали, че уважението и показването на любов е много важно. Като съвет бих казала: пораснете, но бъдете като децата. Покажете на човека срещу вас, че сте сериозни и не си играйте със сърцата им. Поемете отговорност към сина/дъщерята на Бога. Но като децата се радвайте заедно, прощавайте си и забравяйте старото, като гледате смело към бъдещето, което ще изграждате тримата: ти, съпруга/та ти и Бог.