Семейството е търпение, доверие и благословение – интервю с Ами и Крис Ставру

ЕВ: Скъпи Анна-Маргарита и Кристофър, благодарим ви, че приехте поканата да отговорите на нашите въпроси във връзка със Седмицата на брака, която празнуваме всяка година около Свети Валентин. Вие сте млада семейна двойка с различна националност. Кристофър е англичанин с гръцки корени, а Ами е дете на български пастири (Теодор и Димитрина Опренови), родена във Великобритания, получила образованието си там, подобно на нейните родители. Моля, разкажете ни вашата история. Как се запознахте?

Ами: Благодарим Ви, че ни поканихте да участваме в това интервю, за нас е удоволствие! Как се запознахме е малко забавна история. По онова време живеех в Северен Лондон и се бях заключила отвън, забравяйки ключовете в къщата. Осъзнах, че батерията на телефона ми е изтощена. С надежда да заредя телефона по най-бързия начин, за да се обадя на някой от съквартирантите си, почуках на вратата на съседите. Там се запознах с прекрасно гръцко семейство и намерих нова приятелка на име Елена. След няколко години приятелство тя реши да доведе своя брат на един от моите концерти в Кеймбридж, тогава се запознах с Крис. Останалото е история…

Крис: За първи път видях Анна-Маргарита, когато дойде да потърси помощ в дома на родителите ми, защото беше заключена и в беда извън къщата си с неработещ телефон. Тя скоро стана близка приятелка на сестра ми. Срещнахме се два пъти на нейните концерти, преди тя да дойде на великденското семейно събиране в дома на баба ми. След онази вечер станахме неразделни.

ЕВ: Кое ви привлече един към друг, за да се стигне до брак? 

Ами: Хареса ми, че споделяме вярата си в Исус и някои от нашите културни навици и християнски морални принципи бяха еднакви. Но това, което най-много ме привлече у Кристофър, беше неговият кротък нрав и увереност, когато ми предложи обичта си. Имаше различен начин на мислене и беше толкова обогатяващо да разговаряме и да прекарваме време заедно. Беше като сбъдната мечта най-накрая да срещна мъжа, за когото се бях молила години наред.

Крис: Бях силно впечатлен от факта, че Ами отлично се разбира със семейството ми и когато беше с нея, сестра ми беше необикновено щастлива. Споделяхме едни и същи семейни ценности и идеи за това как искаме да изглежда животът ни заедно. Нейните таланти и страстта ѝ към музиката ме караха да се вълнувам, тъй като това беше много различно от моята професионална област – аз съм компютърен експерт. Въпреки различията си, ние идеално си пасваме.

ЕВ: Бракът е приключение. Как се справяте с бурните моменти? Има ли някакъв съвет, който бихте дали на младите хора, които току-що са решили да сключат брак?

Ами: Бракът е труден и фактът, че сте решили да се ожените, не означава, че бъдещето крие само дъги и пеперуди. Всъщност това, което ни помогна най-много, беше предбрачният курс, преди да се оженим. Той ни даде шанс да обсъдим някои трудни теми, преди дори да са се превърнали в проблем. Открихме нашите различия и нашите силни страни и най-важното – узнахме какви са нашите очаквания. Определено бих препоръчала на младите двойки да преминат подобен курс, преди да се оженят или дори да се сгодят. Това ще им спести много главоболия и сълзи в бъдеще. Заслужава си да запомните, че не всяка битка си струва да се води и че човекът до вас е вашият най-близък приятел. Продължавайте да напомняте на партньора си нещата, които обичате у него!

Крис: Да се ​​научиш да слушаш по-добре, да бъдеш по-внимателен и разбиращ и да контролираш собствените си емоции и очаквания, е от решаващо значение, макар че понякога лесно го забравяме. Важно е да признаем, че всеки има различно възпитание и перспективи, които стават очевидни в началото на брака, когато два живота се сливат. Лесно е да се почувствате неразбрани в този период от време. Моят съвет е да запомните, че сте заедно в това, и преди всичко в трудни моменти. Опитайте се да си припомните положителните моменти, като гледате снимки и си припомняте ценни подробности. Най-важното е да слушате активно. Говорете с любов и добронамереност. Съсредоточете се върху съвместното израстване и молитва, като се издигате взаимно!

ЕВ: Крис е британец, а Ами с години е учила и работила в Англия. Как решихте да се преместите и да живеете в България? 

Ами: Обичам да обвинявам Крис, че той е причината да се преместим, но истината е, че Господ ясно ни даде да разберем, че е време да се върнем в София. Всяка възможна врата пред нас беше затворена. Всичко, за което бяхме работили през годините, беше спряно за постоянно заради пандемията. Току-що бях родила първия ни син Тео, който беше недоносено бебе, появи се 8 седмици по-рано от термина. Молихме се и плакахме и не можехме да разберем защо трябва да преминем през този труден момент. Крис имаше откровение за нас да си стегнем багажа и просто да отидем в България. Помислих, че се шегува, но след 3 дни се върнахме в родния ми град с всичките ни вещи. Дълго време пътувахме насам-натам и заради тежкото първо раждане решихме и второто ни дете Дими да се роди в Англия. Но едва през последните години ние най-накрая приехме, че сега това е нашият дом и Бог иска да сме тук, за да Му служим! Всичко, което научихме в Обединеното кралство, сега можем да използваме в нашето служение и работа. Удивително е какви невероятни врати Бог отваря за нас.

Крис: Планът ни беше прост – да прекараме първата година от брака, за да се подготвим за нашето бъдеще като семейство. Но тогава всичко се промени: апартаментът ни стана неподходящ за живеене, работата се обърна с главата надолу и семейството ни се разрасна точно когато глобалната пандемия надвисна над нас. Трябваше внезапно да променим живота си; това беше първото ни истинско предизвикателство като младоженци. Оказахме се под голям стрес, чувствайки се изгубени в свят, който сякаш се затваряше. С ограничените възможности заради пандемията шансовете ни за добра работа бързо избледняваха. Обмисляхме преместване в Лондон, Кеймбридж или Бристол – места, които обичаме и познаваме добре. През цялото това тежко време ние се облягахме силно на нашата вяра. 

Учудващо за нас появиха се предложения за дистанционна работа. Болницата в Кеймбридж, където живееха родителите ми, спаси Ами и бебето. Забраната за пътуване отпадна и ние получихме паспорта на детето си точно навреме. След като се молихме много, ние наистина почувствахме, че Бог иска да се преместим и усетихме как Духът ни води. Доверявайки се на молитвите и водителството от Духа, ние резервирахме нашия полет, опаковахме нещата си и започнахме нов живот в България. Обичам България, в културно отношение българите много ми допадат, вероятно заради сходното ми гръцко възпитание. Едва ли някъде в света има такива красиви планини, прекрасни извор и уникални минерални води. Водата тук е толкова добра, че не ми се е налагало нито веднъж да почиствам котления камък от чайника си. Това е важно за нас, британците, които редовно пият чай. Също така е много хубаво да пътувате до Гърция от време на време, за да избягате от ежедневието. Най-важното е, че семейството на Ами и нашата църковна общност са нещото, което превръщат София в наш истински дом, така че, приемете моята искрена признателност за помощта и подкрепата, с които обгръщате семейството ни.

ЕВ: Вие сте много активни в църковно служение, а Ами е инициатор на различни културни и социални дейности. Имате 2 прекрасни малки дечица. Това е огромно благословение, изискващо постоянно внимание и грижи. Как успявате с всичко?

Ами: Това е може би най-трудният въпрос, тъй като според мен ние едва се справяме с всичко! Понякога поемам твърде много ангажименти и не успявам да кажа „не“ на хората. Опитваме се да навигираме всеки сезон ден за ден. Разковничето е, че ние силно разчитаме един на друг и на хората около нас, за да си помогнем. Така можем да служим и да изпълняваме нашата роля в служението и да се включваме в многото дейности в църквата. 

Крис е съпруг и баща – мечта и е просто невероятен в отношенията с децата. Опитваме се да отделяме време в седмицата, за да прекараме като семейство заедно с децата. От време на време излизаме само двамата и си отдъхваме от всичко. Църквата е огромна част от нашия семеен живот и ние се опитваме да научим децата колко е важно да се молят и да знаят, че Бог е близо.

Крис: Това е може би най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквам в момента. Професията ми постоянно търпи развитие и е много стресиращо човек да се адаптира,  за да балансира работата и семейния си живот. Получи се така, че в определени периоди от годината работя повече, а в други, помагам в отглеждането на децата, така че Ами да може да върши нейната работа. Въпреки това Бог е добър, ние се молим да ни напътства и не се съмнявам, че Той има добри планове за нашето бъдеще. Обичам нашите деца и да прекарвам време с тях е истинско благословение.

ЕВ: Бихте ли споделили любим стих или книга за брака/семейството, за да насърчим нашите читатели?

Ами: Има една книга, която обичаме да четем заедно, тъй като ни помага да се разбираме един друг и добре пояснява темата за любовта. Това е „5-те езика на любовта“ от Гари Чапман! Разбира се, „The Marriage Book“ от Сила и Ники Лий е задължителна. Бог има план за нас и със сигурност винаги трябва да Му се доверяваме. Бих искала да споделя и стих за насърчение, когато се молите за правилен партньор в живота. Това е Псалм 37:4: „Наслаждавайте се в ГОСПОДА и Той ще ви даде желанията на сърцето ви.”

Крис: Мой любим стих, и разбира се, такъв, който да запомните, когато се ядосвате един на друг, е 1 Коринтяни 13:4-6: „Любовта е търпелива, любовта е милостива. Тя не завижда, не се хвали, не се гордее. Не е груба, не е егоистична, не се ядосва лесно, не държи сметка за зло. Любовта не се радва на злото, но се радва на истината.”