Рождество – с поглед нагоре

Защо празнувам Рождество?

Навън е студено, снежинките падат деликатно по побелялата земя. Сгушена в топлото палто и вълнения шал, крача уверено към любимо място. Пекарна, в която обичам да пиша. 

Сякаш на вратата оставям грижите. Сядам, творя и от време на време поглеждам към минаващите хора.

Забързани, целеустремени, усмихнати, уморени. Различни хора, различни съдби.

Всеки, носещ своя товар и своите задачи.

Къде ли отиват? У дома, на среща с приятели, да напазаруват или другаде…

Декември е. Най-вълшебният и уютен период в годината. Тече трескава подготовка навсякъде около нас – купуване на подаръци, резервации, празнични културни събития.

В такъв момент в главата ми изплува рефрен от любима песен: 

„Рождество е ден на радост, чуваш ли небето пей? 

Бог изпрати на земята Своя Син….

Рождество е дар от Бог със любов за теб.

Той даде днес Своя Син Исус за теб!“

Погледнах листа пред мен, все още празен и се запитах:

Защо празнувам Рождество? Какво означава то за мен? Ама наистина?

За мен Рождество е най-специалният празник. 

Празник на любовта. В Библията се казва „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Каква истина само! Роди се Спасителят на света, защото ме обича. И за да ме научи да обичам истински.

Празник на надеждата. Надежда, че с Божията помощ мога да изживея живота си стойностно и един ден да прекарам Вечността с Него.

На промяната. Тази, която се случи в сърцето ми, когато осъзнах и повярвах в смисъла на Рождество.

Животът ми придоби различна цел, нямам нужда да се доказвам пред някого струвам ли или не. Просто го повярвах. И с цялото си сърце се посветих да градя живота си върху тази истина. Исус се роди и всичко е различно, Той направи и мен различна. 

Трудности не липсват, битки също. Възходи и падения, но фокусът ми е напред и нагоре. Осъзнах, че зад всяка трудност има идея, че всяко „Не“ е част от пътя и съдейства за мое добро.

Уча се да гледам на Него и да завися от Него, не от хората.

На Рождество семейството се събира около красива трапеза. Ухае на вкусни печива и мандарини. Смеем се, разговаряме, споделяме. Това е прекрасно и свързващо. 

Нека обаче не пропуснем да намерим време за притихване и благодарност, че Исус дойде. Остави ни пример как да живеем живота си – смирено, смело, обичайки Бога и служейки на другите. Носещи надежда, мир и различни ценности. 

И най-вече здраво хванали Неговата ръка, далеч от суетата на света. 

Честито Рождество Христово!