Рождество и величието на Божия план

Когато бях дете, макар и израснал в християнско семейство, имаше 2 причини да празнувам Коледа – подаръците и това, че ще се видя с братовчедите у баба. Не мога да кажа, че особено ме интересуваше причината за подаръците, макар че често ми се напомняше. Бебето Исус се роди – Спасител дойде на света. Само че аз нямах нужда от спасение, освен от побойниците в училище – но Исус не помагаше тогава. И какво, като се е родило едно бебе – всеки ден се раждат хиляди, ако не и повече, бебета. С какво това бебе, родено в ясли, ще е по-различно? Ами заради него получавам подаръци, така че не е зле. Но дотук се простираше моето отношение към празника.

Когато пораснах малко, започнах да участвам в рождествените сценки на църквата. Това беше времето, когато открих актьорската игра като нещо, в което ме бива повече от сестра ми, която и до ден днешен си е гениален пианист. И макар че родата ми никога не го е правила твърде очевидно, всеки път, когато идваха вкъщи, искаха да я слушат на пианото. Но понеже малкото Ице не е талантлив музикант, оставаше на заден план – а аз обичах вниманието. Затова Рождество стана времето, когато не сестра ми, но аз мога да изпъкна. И това ми доставяше удоволствие за известно време. Покрай тези сценки разбрах повече неща за това бебе – Той дойде да ни спаси не от побойниците в училище, а от греховете ни. Не разбирах много какво е да си грешен. Явно грехът беше нещо лошо, и Исус ти помага да се справиш с него. Бях удивен от начина, по който са реагирали хората на идването на този Спасител. Простолюдието Му се покланя, мъдреци идват отдалеч с подаръци за Него, докато цар Ирод иска да Го убие. Разбрах с юношеския си акъл, че Ирод е просто ужасен човек, но да играя неговата роля бе ужасно забавно.

След като повярвах на 20 години и разбрах защо имам нужда от спасение и защо само Исус може да ми го даде, при подготовката си за последна година да играя ролята на цар Ирод, имах сън. Сънувах, че обяснявам на един приятел, който играеше ролята на слугата ми, как и двамата сме в ролите си, и аз го викам при себе си след тежък кошмар. Облян в пот и пребледнял, започнах да му споделям какво ме е разтърсило така. Видях всичките велики и чудни строежи, които съм правил – крепостта Масада, храмът в Йерусалим, по-голям дори от този на Соломон! Усещах неподправена гордост и бях уверен, че за името ми ще се говори дълги години, и никой няма да ме забрави! „Какво величие е имал този цар Ирод, колко неща е постигнал“ – ще казват хората и ще кимат с одобрение!

Но после видях как след години гробът ми бива забравен и никой не идва да се поклони пред паметта ми и великите ми строежи… Но цели множества все пак се стичат в Йерусалим – не при моя изоставен гроб, а при гроб, който стои празен… И когато попитах някой от минувачите защо това стълпотворение ходи при празен гроб, той ми каза, че искат да видят мястото, където юдейският цар, синът на дърводелец от Назарет, е бил погребан, но възкръснал от мъртвите! Защото смъртта не може да Го задържи, и Той дори сега е жив!…

Това, казах аз като Ирод на слугата си, ме уплаши твърде много, и се реших да намеря този юдейски цар, докато е още дете, и да видя дали наистина ще възкръсне, ако Го убия като дете…

И този неуспешен опит за убийството на нашия Спасител Исус Христос е причината да празнувам Рождество. Защото няма толкова велик човек, който да може да попречи на Божия план за спасение на хората от греховете им. Няма по-велико събитие от раждането на едно бебе в ясли, което да разделя познатата човешка история на две – преди и след това раждане. Няма и толкова самовлюбен човек като този цар Ирод, в който се бях превърнал и аз неусетно.