На драго сърце

Колко от вас са благодарни, че Исус не отиде неохотно на кръста?

Божието Слово ни казва, че Той е имал точно обратното отношение.

„Затова, тъй като сме заобиколени от толкова голям облак от свидетели, нека да отхвърлим всяка тежест и грях, които са толкова плътно прилепнали, и нека да тичаме с издръжливост в състезанието, което е поставено пред нас, гледайки към Исус, основателя и усъвършителя на нашата вяра, който заради предстоящата му радост претърпя кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол” (Евр. 12:1-2, ESV).

Каква беше тази радост пред Него? Това беше мисълта за теб, защото Исус те обича толкова много. Не се наложи Бог да задължава Своя Син и да Го умолява: „Сине, ако не направиш това, ще Ти се разсърдя много.” 

Исус не се оплакваше пред Бога с думите: „Предполагам, но това ще боли много.“ Не, Той отиде на кръста драговолно заради радостта, поставена пред Него.

Днес ние сме призовани да ходим по същия начин като Христос. Има един стих, който според мен пасва идеално в тази връзка. Въпреки че най-често съм го чувал да се използва в проповеди за даване на пари, мисля, че се отнася за всяка област от живота. „Всеки трябва да дава, както е решил в сърцето си, не неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост“ (2 Коринтяни 9:7). Тук Павел не говори само за пари. Бог не се интересува от парите.

Бог се интересува от това, което правим и от службата за Него. Той е загрижен е за начина, по който служим; начина, по който се покланяме; начина, по който се молим или даваме десятък, или как се грижим един за друг – наистина е важно как правим тези неща. Неохотно ли действаме или с радост? Вслушването в напътствията на Светия Дух и отношението, докато служим, даваме или действаме, е много по-важно от сумата пари, която сме дали, или вида работа.

Нека изживеем дните си със сърце, което иска да служи на Бога от любов и щедрост!