Ученичеството: нашето призвание към святост и мисия

Ученичеството: нашето призвание към святост и мисия

В Своята милост през последния половин век Бог работи чрез Лозанското движение, за да ускори благовестието на недостигнатите народи и общности по света и да изгражда чувство за социална загриженост пред лицето на несправедливостта, потисничеството и дискриминацията. 

Тези два акцента често са били обединявани в понятието „интегрална мисия”, но интегралната мисия не винаги е интегрирала напълно заповедта на нашия Господ да бъдем ученици и Неговото поръчение да правим ученици. В резултат на това, въпреки че твърдим, че сме последователи на нашия разпънат Господ, ние често не успяваме да живеем според примера на живот, който Той ни е дал, и да учим другите да правят същото. 

Резултатът е непрекъснат поток от известия за лошо финансово управление, за сексуални престъпления и злоупотреби, за злоупотреба с власт сред водачите, за усилия да се прикрият тези провали, като се пренебрегва болката на хората, които са пострадали заради тях, както и за духовна анемия и незрялост в евангелските църкви по света. Ние скърбим за тези провали; оплакваме греховете си; смирено се покайваме и изповядваме дълбоката си нужда от постоянната благодат на благовестието, която да породи в нас онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евр. 12:14). 

Поради тази причина ние се посвещаваме на следните неща.

Ученикът е последовател на Исус, формиран от благовестието за живот, изпълнен с любов към Бога и към другите.

Ние утвърждаваме, че да бъдеш ученик означава да бъдеш формиран според онзи модел на живот, който съответства на Благата вест за Христовото въплъщение, живот, смърт, възкресение и възнесение, чрез които Бог в Своята любов е спасил Своя народ от греховете му и чрез изливането на Духа от възнесения Христос милостиво му е дал силата да живее под Неговото свято и праведно управление.

В резултат на това правилната мисията е насочена към изграждане на ученици, чиято любов към Бога и любов към другите, са обединени в едно неразделено сърце. Този резултат удачно е виждан като Божие дело, при което Бог записва Своя закон в човешките сърца – дело, което ни позволява да живеем като единствен, свят заветен Божий народ, съставен от всички народи, който продължава делото на Исус, Господният Служител, за да донесе живот и светлина на света. Като въплъщение на това Божие дело, местната църква е едновременно средство и цел на осъществяваната по този начин мисия.

(Еремия 31:31-34; Матей 22:36-40)

Нашият Господ Исус ни заповядва да бъдем ученици и ни възлага да правим ученици.

Ние утвърждаваме, че мисията на Божия народ е да изпълни поръчението, което Господ Исус е дал на Своите ученици – да прави ученици чрез разгласяване на това, което Бог е направил, изпращайки Своя Син в един непокорен и съкрушен свят.

Тези, които са натоварени със задачата да възвестяват Божията блага вест на всички народи, трябва сами да живеят като ученици и да разбират, че правилната цел на нашата мисия е преобразяването на онези, които чуват и вярват в благата вест, да живеят като ученици, които се покоряват на всичко, на което е учил Господ.

Чрез това преобразяване на отделните хора Бог постига мисията Си да възстанови човечеството чрез благовестието в образа на Христос, като заедно с това обнови и възстанови цялото творение. Средството за изпълнението на Божията цел за обновяване на човечеството е местната църква – проявлението на небесния събор на Божиите хора от всяко време и място, от всяка нация и народ. Като такава, формиращата сила на благовестието има за обект както отделните хора, така и местната църква. Изграждането на зрели ученици е неразривно свързано с растежа и зрелостта на църквите в пълнотата на христоподобието чрез служението, дадено от Духа на отделните им членове. 

(Мат. 22:37-40; 28:18-20; Ефес. 4:11-14)

Превод: Радостин Марчев