
Малахия, глава 1; ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 17;
СВИДЛИВА, СМЕТКАДЖИЙСКА И СИРОМАШКА РЕЛИГИЯ
„И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си!
Ще бъде ли благоразположен към тебе?
Ще те приеме ли? – казва Господ на силите.
Затова проклет да бъде измамникът,
който, като има в стадото си мъжко
и прави оброк, принася в жертва на Господа нещо с недостатък.
Защото аз съм велик Цар –
казва Господ на силите –
и името Ми е страшно сред народите.“ Малахи 1:8, 14
„Да не принасяш на Господа, твоя Бог, вол или овца с недостатък или с какъвто и да било недъг; понеже това е мерзост за Господа, твоя Бог.“ Вт.17:1
Мойсей и пророк Малахия ни предупреждават за тази непочтителна практика, да принасяме пренебрежителни жертви на Бог. Това е свидлива, сметкаджииска и сиромашка религия, която принася куци, слепи и недостойни жертви на Бог!
Ще кажете: Това не ни засяга! Ние не принасяме жертви!
Да, ама Не!
Не сте ли чели, че съкрушението на духът, смирението на душата, посвещението в служението пред Бог, заедно с делата и поведението в живота ни, и проявяването на милост към ближните е нашата Новозаветна жертва?
Ами тогава прочетете:
„Жертва на Бога е дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ Пс. 51:17
„Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.“ Евр.13:15
„И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.„ Рим.12:1
„Но идете и научете се що значи тази дума: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].“ Матей 9:13
„…вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.“ 1Петр. 2:5
Вярно е, че не принасяме мършави, куци и болнави животински жертви, но когато имаме пренебрежително отношение в посвещението и служението си към Господа, приличаме на онзи безочлив свещеник, който е взимал приготвения добър за жертва агнец от олтара на Господа, за да го замени с куца, сляпа и едва кретаща овца, за да спести от разходите и да спечели от служението си пред Бога.
Каква арогантност, само!
И не е ли арогантност да получаваме по благодат от Бог 100 % дарове, а да даваме едва 10 % като резултат? Не е ли обидно за Твореца, да Му служим небрежно, неподготвено и вяло, на сила и от немай къде?
Не е ли мерзко, ако неуважителното поведение, което не можем да си позволим пред земните ни управители, да демонстрираме без срам пред Небесният ни Отец?
Това е неуважително, нали?
Нека съпоставим любовта, която като човеци си даваме един на друг, с любовта, която отдаваме на Бог. Колко активна, възхитителна и жертвоготовна може да бъде любовта между двама влюбени; или колко съкровени могат да бъдат взаимоотношения между съпруг и съпруга; и колко всеотдайни са родителите към децата си; или даже посвещението и искреността между истинските приятели!
Това са възхитителни взаимоотношения и дела, нали!
Такива са и ние се просълзяваме когато ги гледаме на живо или пресъздадени във филм или описани в книга.
В контраст нека видим какви сме в църквата…
Колко често любовта ни към Бог е вяла, спорадична и неохотна…
Колко пъти молитвата ни мудна и безсловесна…
Колко от делата ни са фасадни и преднамерено изгодни…
Колко често вярата ни е хилава и слаба…
А какво ще кажете нашата концертна хвалебствена жертва за овации и проповеди за самовъзхвала?
Такава дела, между двама влюбени ни биха ги довели до брак.
С такива взаимоотношения не бихме запазили семействата си.
С такова посвещение не бихме отгледали децата си, нито с такива песни ще ги успокоим.
Такова отношение няма да положим основата на истинско приятелство…
Нито с такова постоянство ние ще постигнем успехи в работата и професията си – всъщност едва ли ще вземем и заплата, нали!
Тогава как очакваме Бог да бъде удовлетворен и възхитен?
Не трябва ли преосмислим вярата, чувствата, поведението и служението си пред Бог и да сведем глави в смирение и покаяние?
Вашият коментар