Повече от спор

„Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.”

                                          (Еклесиаст 1:2)

„А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”

                                          (Матей 27:46)

Колкото повече изключваме Бога от картината, толкова повече ще чувстваме, че нещата са безсмислени.

В Битие 3:16-19 се казва, че неудовлетвореността и скуката са част от наказанието за греха. А останалата част от Библията ни казва, че ако умрем, отчуждени от Бога, ще живеем завинаги във вечността, изпитвайки цялостна липса на смисъл и безкрайна, ужасна духовна жажда.

(Лука 16: 22-25).

Каква е нашата надежда пред лицето на тази перспектива? Еклисиаст ни дава провокативни философски разсъждения, но Бог не ни дава просто аргументи.

Когато на кръста Исус вика: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“, Той преживява космическата безсмисленост на това, че няма Бог в живота Си. Исус беше взел нашето проклятие вместо нас. Той получаваше безкрайната липса на смисъл, която животът ни заслужава, за да можем да бъдем простени и прегърнати от Бога.

Чрез вяра в Исус можете да водите живот, насочен към Бога. Можете да знаете, че всяко действие е начин да Го почитате и всяко събитие е част от добрия Му план за вас. Така че всичко има значение.

Исус казва, че е добрият пастир. Пред какви „сенчести долини“ сте изправени, където имате нужда Той да бъде до вас?

Молитва: Господи, Ти страдаше в тъмнината заради мен, за да мога да живея в светлината. Ти преживя космическото безсмислие, така че това, което правя сега, да има значение завинаги. Как мога да Те обичам и да Те прославям достатъчно? Не мога – но ми помогни да започна.

Амин.

Превод: Радостин Марчев