5 Май / Марк

Прочит за деня: Марк 15-16 глава

ВЯРА В НЕГОВОТО СЛОВО

„Ето, ние се изкачваме
към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на
книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;и ще Му
се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще
възкръсне.“ Марк 10:33

Четем за времето, в което всичко това се изпълни. Четем и за
реакциите на учениците, жените и другите, които вървяха заедно с Исус, преди
Неговото разпъване. Но когато Той е възкръснал, вместо
радостни възгласи в прослава на Бога, учениците Му не можеха да повярват
новината.

„Тя отиде и извести на
тези, които го бяха придружавали , които го жалееха и плачеха. Но те като чуха
че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.“ Марк 16:10-11

Те сякаш не помнеха Неговите думи. Може би сърцата им бяха
завладени от скръб и мъка до толкова, че 
не можеха да възприемат най-радостната вест за истина. Може би бяха
объркани и изплашени от всичко, което се беше 
случило и се чудеха как ще продължат без Него. А истината беше друга –
те щяха продължат с Него, защото Той е жив!

В този момент беше важно да си спомнят и повярват Неговите
думи – че ще възкръсне на третия ден. Но по една или друга причина, това не се
случи, затова и в стих 14 се казва, че когато Исус се яви на самите ученици, ги
смъмри за тяхното неверие и коравосърдечие.

Неверието е враг на нашата вяра, и винаги когато му се поддадем,
то ще ни обезкуражи и ограби. Но чрез вяра ние можем да го надвием, като си
припомняме и вярваме в Божиите думи.  

Често ситуациите, в които попадаме са трудни, изглеждат като
път без изход, тласкат ни по всякакъв начин към неверието. Моля се в тези
моменти да си припомняме, че „вярата е
даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за
неща, които не се виждат.“ Евреи11:1

Тази вяра укрепява в момента и моя близка, която преминава
през тежко здравословно изпитание. Тя ми казва: „Когато гледам с очите си, си
казвам: невъзможно е нещата да се оправят, но когато се вслушам в сърцето, си
чувам как Бог ми казва: „Имай вяра!“ и това ми дава сили да продължа.“

Нашият Господ е жив! Затова вярата и надеждата ни е в Него! Моля
се тази истина да оживее в сърцата на всички, които все още се лутат в живота,
без да имат надежда.

Исус Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Николета Ботева