4 Април / ПСАЛМИ

прочит за деня: Псалми 39-41

УЯЗВИМ

Как бих искала да знам при какви обстоятелства Давид е написал
Псалм 40…

„Чаках с търпение
Господа…“ Друг библейски превод се изразява по-категорично: „Аз чаках, и чаках, и чаках Господа. И накрая
Той ме погледна и ме изслуша“ (Message).

Днес всичко става бързо, нямаме време да чакаме! Бързането
винаги е с цел да ни стане по-удобно или по-угодно. Понятието „търпение“ вече не
се счита за добродетел.

А тогава, преди хиляди години… колко ли дълго е чакал Давид?
И какъв ли отговор е изчаквал?

Давид е бил цар и, каквото и да е преживявал, свидетелите
наоколо са били много. “Мнозина“ са знаели за тежкия период, през който е минавал.
Дали това е бил грозен дворцов заговор срещу него или лоша прогноза за здравето
му (или и двете), не знаем. Но чакането трябва да е било дълго и драматично.
Без да посочва конкретно какво е било изпитанието му, царят споменава за „шеол“,
за „тинята и калта“ – все изрази с преносно значение, показващи тежко, почти
смъртоносно преживяване.

Вместо да прикрие и да запази изпитанието си в тайна, Давид
остава открит. Уязвим. И, разбира се, враговете му се възползват – получава „безброй
злини“, дотолкова, че „не може да вдигне очите си“ и „сърцето му отпада“…

Ние не сме склонни да показваме слабостта си, нито да
привличаме вниманието на околните, когато сме затънали в „тинята и калта“. Надяваме
се някак да ни подминат хорските приказки и одумвания. Да ни бъдат спестени
коментарите от рода на: „Защо ли Бог допуска това? Може би има някакъв голям грях…“

Давид не се притеснява за хорските приказки, затова и всичко
се развива пред очите на свидетелите. Вниманието му е насочено към Господа,
Когото той чака с търпение. Отлично знае, и то от личен опит, че отговорът – избавление,
победа, здраве и всякакво добро, идва само от Бога.

„Блажен онзи човек,
който възлага упованието си на Господа!“ (Псалм 40:4)

Дългото чакане си е струвало. Царят е изцелен и животът му е възстановен. Нещо повече: Бог  поставя на скала нозете му и утвърждава стъпките му. Изявява се като Избавител, като Изцелител, като любящ и готов да прощава Баща, като Наставник, който му показва правилната житейска позиция и остава до него, докато се укрепи след падението… И всичко това се случва пред очите на „множество“ свидетели. Те виждат и изпитанието на царя си, и чакането, и тържеството на Божията слава в живота му. Чудото буквално се случва пред очите им! Като следствие, вместо да търсят сигурност в света и да се покланят на модерните идоли, те избират да се предадат напълно на Господа. Каква победа!

За съжаление, нещастия, болести и провали се случват твърде често. И е славно да можеш да преобърнеш дълбокото си страдание във велико свидетелство! Но ще имаш ли смелостта да останеш уязвим, като Давид?!

Даниела Енчева