3 март / МАТЕЙ

прочит за деня: Матей 23-25 глава

ПАЗИ СЪРЦЕТО СИ

В настоящите глави Исус ни говори за фарисеите и за техните
нечестиви дела. Той неведнъж предупреждава народа и учениците да не взимат
пример от постъпките им. Описва ги като слепи водачи, които се приближават към
Господа с устата си, но не и със сърцата си. Точно това лицемерно приближаване
към Бога, е пагубно за душата.

Нашият Бог е истински Бог, реален, и всичко фалшиво и
престорено винаги ще бъде презряно от Него. Той желае от Своя народ да бъде със смирено сърце, което осъзнава
собствената си недостатъчност и търси пълнота в Него и чрез Него. Точно обратното
правеха фарисеите. Те сякаш си бяха самодостатъчни. Почитта на хората
подхранваше егото им и, осъзнато или не, се беше превърнала в най-голямото им удовлетворение:

„А вършат всичките си дела, за да ги виждат хората;
защото разширяват филактериите си и правят големи полите на дрехите си, и
обичат първото място при угощенията и първите столове в синагогите, и
поздравите по пазарите, и хората да ги наричат учители.”

Те определено
злоупотребяваха с поста, на който бяха поставени и пазеха стриктно външността си,
но не и сърцата си чисти. Често се
случва с високопоставени хора, а и не само с тях, да стигнат до момент, в който
започват да считат себе си за нещо повече от другите. Със сигурност обаче възгордяването
и големеенето предвещават падение.

Замислих се колко
ли много са намразили Исус, когато е разкрил пред народа истинските мотиви на
сърцата им:

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото
приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са
пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.Също така и вие отвън изглеждате
на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“

Болезнено е да
те изобличават, още по-болезнено е, когато се случва пред свидетели. Но най-болезнено
ще бъде, ако не бъдем изобличени за неправилните си постъпки. Защото изобличението
ни дава шанс да се покаем, смирим и променим. И тази промяна ще ни отвори
небесните порти.

Докато четем
тези три глави от Матей, всеки от нас може да долови нашепването на Исус: „Пази
сърцето си чисто! Пази се от лицемерие! Върши добрите си дела пред Бога и
заради Бога! Не търси непременно одобрение и похвала от хората, защото
човекът е човек и „сърцето е измамливо
повече от всичко и е страшно болно…“ (Еремия 17:9)

Но не е така с Божието сърце, което не страда от никаква
болест. Напротив, в Него се крие изцелението и чистотата на нашите сърца. В
Него е побрана любовта към целия този духовно погиващ свят. За тази любов няма
прекалено голям грях – тя може да покрие всяка грешка на каещия се с искреност книжник,
фарисей, бирник, блудник, езичник, гонител на църквата…

„Затова
нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием
милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“ (Евреи 4:16)

Николета
Ботева