3 Февруари / МАТЕЙ

прочит за деня: Матей 11-13 глава

ПОКАЯНИЕТО

„Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите велики дела, загдето не се покаяха “ (Матей 11:20)

Исус укори тези градове, защото въпреки че се
докоснаха до присъствието Му, въпреки всички чудеса, които Той извърши сред
тях, те продължиха да упорстват в сърцата си и не се покаяха, защото не
разпознаха Месията, Когото очакваха.

Чудила съм се как е възможно с очите си да
виждаш Господа, да виждаш великите Му чудеса и въпреки това да не разбираш? С
времето разбрах, че доста бързо съм осъдила. В живота ми е имало много моменти,
в които не съм разбирала Божията милост към мен и също като жителите на онези
градове съм ходела в упорството на собственото си сърце.

Нима непростителността, огорчението, гнева,
гордостта и приемането на Господната милост за даденост не са неща, за които
трябва да се покаем?

Имате ли моменти , в които сякаш се въртите в
омагьосан кръг? Искате да излезете от него, обаче все се връщате на изходната
позиция? Молите се, искате да се приближите към Господа, но чувствате как между
вас и Него стои някаква невидима преграда… Божията милост към нас не е престанала, тя се подновява всяка
сутрин и е предназначена да ни води към покаяние.

За да бъде съборена невидимата преграда, Бог
очаква искрено, дълбоко покаяние, извиращо от дълбините на нараненото,
огорченото, охладнялото, безразличното, духовно гордото, страхливото сърце,
което е осъзнало и разпознало отчайващата си нужда от промяна.

Покаянието е жизненоважно за всички ни. То
отваря духовната врата към истински дълбока близост с Господа. Духовните ни очи
проглеждат и виждат все по-ясно как стоим пред Онзи, Който държи Вселената в
ръката Си, Който изброява звездите по име, Който се облича със светлината като
с дреха и простира небето като завеса. И Този Величествен Бог обича нас – хората,
които сме като лъх.

Тогава естественият отклик от наша страна към
Него е „сърце съкрушено и разкаяно”, което Той няма да презре, а напротив – когато
един грешник се кае, в Небесата отеква радостният възглас на Божиите ангели. До
такова сърце Бог ще се приближи, с такова сърце Той ще общува интимно и това
общуване ще продължи завинаги. Защото физическото ни изцеление е добро за
земния ни живот, но изцелението на сърцето е безценно, както за тук, така и за
вечността!

Николета
Ботева