3 Февруари / МАТЕЙ

3 Февруари / МАТЕЙ

03.02.2021 Off By Evangelsko.info

прочит за деня: Матей 11-13 глава

ПОКАЯНИЕТО

„Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите велики дела, загдето не се покаяха “ (Матей 11:20)

Исус укори тези градове, защото въпреки че се докоснаха до присъствието Му, въпреки всички чудеса, които Той извърши сред тях, те продължиха да упорстват в сърцата си и не се покаяха, защото не разпознаха Месията, Когото очакваха.

Чудила съм се как е възможно с очите си да виждаш Господа, да виждаш великите Му чудеса и въпреки това да не разбираш? С времето разбрах, че доста бързо съм осъдила. В живота ми е имало много моменти, в които не съм разбирала Божията милост към мен и също като жителите на онези градове съм ходела в упорството на собственото си сърце.

Нима непростителността, огорчението, гнева, гордостта и приемането на Господната милост за даденост не са неща, за които трябва да се покаем?

Имате ли моменти , в които сякаш се въртите в омагьосан кръг? Искате да излезете от него, обаче все се връщате на изходната позиция? Молите се, искате да се приближите към Господа, но чувствате как между вас и Него стои някаква невидима преграда… Божията милост към нас не е престанала, тя се подновява всяка сутрин и е предназначена да ни води към покаяние.

За да бъде съборена невидимата преграда, Бог очаква искрено, дълбоко покаяние, извиращо от дълбините на нараненото, огорченото, охладнялото, безразличното, духовно гордото, страхливото сърце, което е осъзнало и разпознало отчайващата си нужда от промяна.

Покаянието е жизненоважно за всички ни. То отваря духовната врата към истински дълбока близост с Господа. Духовните ни очи проглеждат и виждат все по-ясно как стоим пред Онзи, Който държи Вселената в ръката Си, Който изброява звездите по име, Който се облича със светлината като с дреха и простира небето като завеса. И Този Величествен Бог обича нас – хората, които сме като лъх.

Тогава естественият отклик от наша страна към Него е „сърце съкрушено и разкаяно”, което Той няма да презре, а напротив – когато един грешник се кае, в Небесата отеква радостният възглас на Божиите ангели. До такова сърце Бог ще се приближи, с такова сърце Той ще общува интимно и това общуване ще продължи завинаги. Защото физическото ни изцеление е добро за земния ни живот, но изцелението на сърцето е безценно, както за тук, така и за вечността!

Николета Ботева